Читать «Красавицата и звярът» онлайн
Хана Хауъл
Annotation
Красавицата…
Обещана на наследника на Сейтън Менър, прекрасната Гита с ужас узнава, че в навечерието на сватбата годеникът й е бил убит. Напълно объркана, тя открива, че е омъжена за новия наследник, груб и войнствен рицар, наричан Червения дявол.
Звярът…
Неопитен в изкуството да се ухажват хубави девойки, той никога не е желал за съпруга красавица. Но сега, след като Гита е вече негова, златната й коса и искрящи очи го омагьосват. Той знае само един, единствен начин да я привърже към себе си — със страстния плам на силното си закалено тяло и с неумиращата любов, скрита дълбоко в самотното му сърце.
Хана Хауъл
ГЛАВА ПЪРВА
ГЛАВА ВТОРА
ГЛАВА ТРЕТА
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ГЛАВА ПЕТА
ГЛАВА ШЕСТА
ГЛАВА СЕДМА
ГЛАВА ОСМА
ГЛАВА ДЕВЕТА
ГЛАВА ДЕСЕТА
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
info
Хана Хауъл
Красавицата и звярът
ГЛАВА ПЪРВА
— Мъртъв ли е?
— Да.
— Но как така изведнъж — мъртъв?
— Паднал от коня. Счупил си врата.
Гита премига, после се втренчи в баща си. По облото му, възпълно лице не откри белези на лъжа, въпреки че изглеждаше някак странно притеснен. Очакваше да почувства скръб от загубата на годеника си — красивия и галантен барон. Някаква болка я прониза, след това отмина. В края на краищата, беше го виждала съвсем за малко. Това, което я смущаваше сега, бяха сватбените приготовления. Нали ако Уйлям е мъртъв, сватба няма да има? Миг по-късно стана ясно, че и мислите на майка й са свързани с това.
— А какво ще стане със сватбата? Приготовленията за празненството са в разгара си. — Закръглената фигура на Берта се разтресе от безпокойство. — Гостите пристигат. Да ги отпращам ли обратно?
— Няма нужда да правиш това, Берта, скъпа.
— Татко, не мога да се омъжа за мъртвец.
— Разбира се, че не можеш, скъпа.
Джон Роуйе стисна нежната ръка на дъщеря си в своята едра мазолеста длан.
— Значи трябва да спрем приготовленията — смутено измърмори Гита, виждайки, че баща й не предприема нищо.
— Слушай, скъпо дете, споразумението ни с моя добър приятел барон Сейтън, мир на праха му, беше да се омъжиш за наследника на имението Сейтън.
— А това беше Уйлям.
— Така е наистина, но има и други наследници. Веднага след Уйлям следва Тейър.
— Какво искаш да кажеш — че сега ще се омъжа за Тейър? — Не беше сигурна, че разбира за какво споразумение говори баща й.
— Не, за Бога. Той умря във Франция.
Мина й през ума, че или тя е прокълната, или Сейтънови са белязани от злочеста съдба.
— Ще се омъжвам ли, или не, татко?
— Ще се омъжиш. Третият наследник е Робърт. За него ще се омъжиш утре сутринта. Мисля, че си го срещала вече.
Имаше памет, заради която много хора й се възхищаваха. Бърза и много точна, тя съхраняваше ясно и най-малките подробности. Съсредоточи се, но образът, който изникна в съзнанието й, не й достави радост. Знаеше, че ако не беше надарена с такава остра памет, нямаше да възпроизведе образа на Робърт Сейтън. Той се беше държал като сянка на Уйлям и повечето от времето му минаваше в опити да избегне ритниците и ударите на Уйлям или на чичо си — един много неприятен човек, който държеше Робърт изцяло под свой контрол.
