Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 70
Хари Харисън
Другата жена беше по-ниска и много изящно сложена, с фигура, която помнех, и лице, което не можех да забравя. Жена ми.
— Хайде, хайде — успокои ме Анжела, потупвайки ме по едната буза и лепвайки бърза целувка на другата. — Надявам се, че ще можеш малко да потичаш, мили, защото на помощ идват още от тези бандити.
Потвърждавайки това предположение, покрай нас просвистя снаряд от неизяснена разновидност.
— Да бягаме… — дрезгаво казах аз и се заклатушках, все още не съвсем уверен в това, което се случи, но поне все още достатъчно умен, за да не задавам въпроси. Бейз ме прегърна с една ръка, насочвайки ме в правилната посока и мъкнейки ме след себе си, докато жена ми през това време ме облекчи от товара на кутията и кабела. Понесохме се така и бях сигурен, че представлявахме очарователно зрелище — аз, в прозрачните си дрехи, и двете момичета в изящните си роклички. За съжаление на улицата нямаше никой, който би могъл достойно да оцени тази ситуация.
— Не спирай! — извика Бейз, помъквайки ме зад ъгъла. Зад нас се раздадоха близки взривове. Пренебрегнах всичко освен задачата да премествам колкото може по-бързо един след друг краката си, като гадаех колко ли ще издържа.
Изглежда Бейз знаеше какво прави. Преди да отидем прекалено далеч в това направление, тя зави и ме вмъкна по няколко стълби в едно здание. Сложи резетата на тежката врата и продължихме по-нататък, сега малко по-бавно, през някакви изоставени кабинети в задната част на зданието, където прозорците гледаха към двора. Височината беше приемлива за скок и Бейз скочи първа, гъвкава като голяма котка, след това ми помогна да се спусна, с помощта на спускащата ме Анжела. Бях в ръцете им като глина, и това беше доста приятно усещане.
Бейз се затича напред да отвори голямата врата. Вътре се намираше клизантска командна кола с развяващ се на антената генералски флаг.
— Ето това повече ми харесва — казах аз, приближавайки се на омекналите си като памук крака.
— Вие двамата, на задната седалка — подхвърли Бейз, намъквайки военен кител и пъхайки косите си под клизантски шлем. Не питах какво се е случило с първоначалния собственик.
Анжела влезе веднага след мен, когато пропълзях на задната седалка и рухнах на пода, притискайки се към мен с топлите си закръглени форми. Почувствах се много удобно, когато колата дръпна напред. Насладих се на хубава целувка, преди да мога да получа някаква информация.
— Фигурата ти се е оправила — успях да си поема въздух, когато правех почивка.
— Ще бъдеш много щастлив да научиш, че сега си горд баща на две близначета. И двете са момчета. С големи уста и добър апетит, както и баща им. Нарекох ги Джеймс и Боливар, в твоя чест.
— Както желаеш, скъпа. Предполагам, че нямаш нищо против да ми кажеш, как се появи тук в най-нужния момент?
— Появих се, за да се погрижа за теб, и както виждаш, се оказах права.
— Да, разбира се. Имам предвид нещо друго. Когато те видях последния път, отиваше към болницата с издут корем и майчински блясък в очите.
— Е, тук всичко мина прекрасно, както вече казах, нима не разбра. После дочух, че тези проклети клизантци са тръгнали да нахлуват на още една планета и че ти вероятно ще вземеш участие в нашествието.