Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 69

Глава 15

Сборичкахме се малко, но това не донесе нищо хубаво. Правех го без душа и бях близо до пълно изтощение. Но все пак успях да нанеса един добър удар с кутията по главата на Остро̀в. Очите му се събраха, но той не ме пусна. През това време дотичаха малък отряд сиви хора, махнаха го от мен и с дулата на гаусовките си ме накараха да стана на крака. Станах бавно, погълнат от черно отчаяние и с омекнали от умора крайници. Разбира се, не бързах.

Бяха шест плюс Остро̀в, който, съдейки по израза на лицето му, би желал да бъде някъде другаде.

— Разбирате ли, Край ми говореше за Васко, каза, че го търси… — гласът му секна и угасна, тъй като каменните сиви лица напълно го игнорираха. Но аз не.

— Какво чакаш, благодарности ли? Ти си предател. Откриваш нова собствена седмица „да предам приятеля си“ ли? — опитах се да изсумтя презрително, но това се превърна в бълбукане, когато единият от конвоите ме дръпна за кабела. Един от петимата. Замигах и погледнах надолу, защото можех да се закълна, че преди минута бяха шестима.

Докато ги броях още веднъж, чифт ръце се появиха и се затвориха на врата на номер пет. Очите му изскочиха от орбитите, а устата му се отвори. Помъчих се да запазя спокоен израз на лицето си, а също и да не пуля очи. Ръцете натиснаха, очите се затвориха, и номер пет изчезна от полезрението ми. Съпротивлявах се малко, за да привлека вниманието на оцелелите върху мен и дори ритнах с крак пищяла на Остро̀в, за да задържа и неговото внимание.

— Не трябваше да го правиш — оплака се той. Усмихнах се, тъй като номер четвърти последва другите.

Имаше нещо възхитително в ефектното и тихо отстраняване на неприятеля. То ми напомняше за един познат ловец. Той беше професионалист и много голям майстор в работата си. Когато се вдигаше ято птици, той стреляше в последната от клина. А после в следващата. Понякога успяваше да застреля 4–5 птици, преди другите да разберат какво става. Тук се прилагаха същите принципи и то по напълно професионален начин.

Системата даде засечка на номер три, който се оказа малко по-силен и привлече вниманието на един от останалите. В края на краищата човешките същества са малко по-умни от птиците.

Изчаках да се обърнат към източника на безпокойство, а след това ударих най-близкия сив човек с тясната част на дланта си по врата. Умората бе отслабила удара, така че той не падна веднага и ми трябваше да му дам още малко, за да го успокоя окончателно. И докато се трудех, отбелязвах падащите тела и откъслечните викове на другите.

Когато се изправих, видях, че Остро̀в и всички, освен един от сивите хора, щастливо дремеха, събрани на купчинка, докато спасителите ми слагаха отгоре и последния. Той беше яка горила и се биеше добре, но отстъпваше по категория на противниковата страна и скоро падна в безсъзнание. Беше интересно, защото двамата нападнали го бяха жени — облечени в оскъдни и колоритни бурадски рокли и местни обувки на висок ток. Най-близката се обърна и познах сержант Бейз, и някои части от ребуса започнаха да застават на мястото си.