Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 72

— Дрехи — произнесох аз — и нещо за пиене! Не е задължително да ги донесете в тази последователност.

Срамежливо се наметнах с ъгъла на одеялото — не от срам, а по-скоро бдителните амазонки да не се поддават на изкушението. И освен това, тук беше жена ми. Тя отлично разбра какво имам предвид под думата „пиене“ и отблъсна чашата вода, която се опитваше да ми даде една от дамите, и ми подаде малка чашка с мощно питие. То обгори гърлото ми и протегна към мозъка огнените си пипала.

— Страхувам се, че мислите ми… Чувството ми за реалност все още е объркано — признах аз и усетих по израза на лицето на Анжела, че разбира. — Те направиха нещо с мен, не знам какво, но сигурен съм, че скоро ще мине.

— Ще убивам всички, страшно — каза тя през плътно стиснатите си зъби и ропот на съгласие се раздаде от всички слушателки.

Затворих за миг очи, за да им дам да си починат, а когато ги отворих, в стаята не беше останал никой освен Анжела. Светеше лампа, — навън беше тъмно. Приличаше на залепена скъсана лента с празно парче. Уважавах техниката на психическо манипулиране на Край и го ненавиждах с цялата си душа.

— Гладен съм — съобщих на Анжела и тя се приближи, седна до мен и взе ръката ми.

— Спеше и бълнуваше. Някакви ужасни неща.

— Чувствам се по-добре. Когато се върнем в базата, ще дам на медиците да прочистят тъмните ми ъгълчета. Но в настоящо време има по-важни неща. Трябва да организираме тук съпротива, преди Клизант систематично и здраво да се докопа до всичко. И…

— Не.

— Какво подразбираш под НЕ?

Имах чувството сякаш съм пропуснал много важна част от разговора. Беше ли това резултат от машинациите с мозъка ми или просто женски разговор?

— Подразбирам, че не, няма да го правим. Докато ти спеше, изпратих дълъг рапорт на Инскин, всичко, което ми разказа за плановете на Клизант и как ще устройват нахлуванията си и замислите им да се заемат с Корпуса, всичко.

— Поне с моето име ли се подписа? — обидено попитах аз.

Тя ме погали по ръката.

— Разбира се, скъпи. Това беше твоя работа и дори не бих помислила да си присвоя заслугите за нея.

Мигновено се преизпълних със съжаление за думите си и се извиних, а след това се извини тя: защото лошият ми характер вероятно бе свързан с модифицирането на мозъка ми и ние пихме, изглаждайки това недоразумение. Опитах се да се върна на въпроса.

— Значи изпрати доклада. А после?

— След това той тръгна по предавателен кораб от другата страна на това слънце и беше изпратен като псиграма на Инскин. Дойде отговорът му и той гласеше: „Съобщението е прието, поздравявам те. Връщайте се незабавно!“ Така че, както виждаш, ще трябва да се върнеш.