Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн

Стоях на опашката толкова търпеливо, колкото и останалите данъкоплатци, стискайки в горещата си ръка попълнените декларации и налични пари. Наличните пари са старомоден огъващ се материал. Местен обичай, който възнамерявах да направя скъпо струващ за аборигените. Почесвах се под фалшивата брада — тя предизвикваше страшен сърбеж, — когато стоящият пред мен човек се разкара и се озовах пред гишето. Пръстът ми залепна за лепилото и трябваше доста да се помъча, докато го освободя, опитвайки се заедно с това да не отлепя и брадата си.

— По-бързо, по-бързо, дайте ги тук — заповяда възрастна служителка с продълговато лице, зла и свадлива, протягайки нетърпеливо ръка.

— Напротив — възразих аз, като пуснах документите и банкнотите да паднат, откривайки внушителен безоткатен пистолет калибър 0.75. — Вие ги дайте тук. Всички тези данъчни пари, които изстисквате от стадото сукалчета, населяващи тази планета.

Усмихвах се, за да покажа, че не се шегувам, и тя, надавайки задавен вик, започна да бърка в чекмеджето с банкноти. Това беше широка усмивка, показваща всичките ми зъби, които покрих с черно-червени петънца, за да й помогна да се реши да действа по необходимия начин. Докато буташе парите към мен, аз тъпчех с тях дългото си палто, което отвътре имаше безброй много джобове.

— Какво правите? — ахна стоящият зад мен човек, опулил очи сякаш огромни бели зърна грозде.

— Взимам пари — отговорих аз и му бутнах една пачка. — Защо и вие самият да не получите малко?

Той машинално хвана пачката, блещейки се срещу нея. И в този момент заработи сигнализацията: чух как с трясък се затвориха вратите. Касиерката успя да натисне копчето.

— Не е лошо — похвалих я аз. — Но нека тази дреболия не ви пречи да продължите с предаването на банкнотите.

Тя отвори уста и започна да се измъква от полезрението ми, но замах с пистолета и още една мълния на карминовите ми зъби възстановиха равновесието й и потокът от банкноти не спря. Хората се носеха около мен, а взеха да се появяват и пазачи, които с ентусиазъм оглеждаха в кого да пострелят, размахвайки пистолети, затова натиснах радиорелето в джоба си. Из цялата банка се разнесоха серия взривове във всички кошчета за хартия, където бях сложил газови бомби. След това последваха даже по-очарователните вопли на клиентите. Тогава за малко прекъснах да се тъпча с пари, време достатъчно, за да сложа защитни очила и да ги наглася на мястото им. Едновременно с това затворих плътно уста, тъй като бях принуден да дишам през филтри в ноздрите.