Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 67

Нищо не се случи. Можех да го почувствам. Леко докоснах едно от малките червени копченца, след това друго и още едно. Нищо.

Кутийката сега беше парче мъртъв метал. Както се и надавах. Погледнах и намотах излишния кабел, докато кутийката не се залюля удобно. След това опитах вратата, която се оказа незаключена. Неумели резачи, или прекалено голяма вяра в машините за изтезания? Прилепих око до вратата и леко я отворих.

И я затворих дори по-бързо, отколкото успях да помисля за това. По коридора вървяха двама сиви човека, носейки между себе си предмет с много зловещ вид. Не можах достатъчно добре да го видя, за да забележа подробности, макар че това, което видях, предизвика в мен определено усещане на тръпки по кожата. Следващата крачка в програмата за опитомяване на ди Грийс? Това изглеждаше вероятно, защото те натиснаха дръжката на вратата.

За тази двойка беше приготвен сюрприз, и исках да го скрия от тях колкото може повече. Когато вратата се отвори, минах зад нея и почаках, докато те се вмъкнат с обемистата си машина за мъчения. Едва когато чух как единият от тях разтревожено ахна, бутнах вратата с рамо и я блъснах в тях с цялата си тежест и сила. Щом костите им запукаха, изскочих иззад вратата, размахвайки металната кутия на края на кабела. Единият от тях стоеше наведен, заинтересуван от тежестта на машината върху крака си повече от всичко друго, и го ударих по черепа с оръжието си. Докато то отново се вдигаше, вторият се опита да извади пистолета си и действително го извади наполовина от кобура, преди коляното ми да попадне ниско под корема му, и той се стовари върху партньора си. Измъквах пистолета от омекналите му пръсти, когато падна, и сега вече бях въоръжен.

По-голямата част от пребиваването си в това здание бях в съзнание и мислех, че знам как да се измъкна. Обратно през главния вход, който вероятно се охранява. Намираше се един етаж по-долу, в противоположна посока от кабинета на Край. Гаусовката беше заредена догоре с енергия, имаше също и пълен пълнител. Нямах време да проверявам с какви боеприпаси е зареден, но те вероятно бяха нещо смъртоносно, което идеално ми подхождаше. Бях в смъртоносно настроение. Намотавайки кабела по-близо до кутийката, така че да не се люлее и да не ми пречи да вървя, поех дълбоко въздух и се измъкнах иззад вратата.

Коридорът беше празен, добро начало. Претичах до стълбите, не видях никого, после се хвърлих надолу, прескачайки по две стъпала.

Четири етажа по-долу, точно когато започна да ми се завива свят от постоянното тичане по низходяща спирала, срещнах друг човек, вървящ насреща ми, сив човек с гаусовка и много подозрителен поглед. Доколкото очаквах тази среща, а той — не, първият изстрел беше мой.

Още един изстрел. Гаусовката беше заредена с патрони дум-дум. Те пробиха в стълбата зееща дупка и отхвърлиха сивия към стената, където той и се строполи, смачкан и безчувствен. Ехото още гърмеше, а прахта още не беше се разнесла, когато скочих през дупката и със самоубийствена скорост се хвърлих надолу по стълбата. Да чакам там би било още по-самоубийствено. Стълбата свърши, намерих се долу и се ударих в стената, толкова бързо тичах. Над мен се раздадоха викове и тропот на тичащи крака. Със заредената гаусовка рязко отворих вратата и… влязох в пълна тъмнина.