Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 62

— Стани — произнесе гласът на Край и разбрах, че седя на пода пред бюрото му и че нашийникът ми, с проклетия си кабел, водещ към устройството на чистата му маса, е все още на мястото си. Нямаше никаква кръв.

— Готов съм да се закълна — започнах и гласът ми секна, когато видях две продълговати вдлъбнатини на металната повърхност на масата, сякаш са я ударили с някакво тежко острие. След това поднесох ръцете си към очите си и погледнах китките.

Всяка китка беше обкръжена с червен белег от зарастваща плът с остри червени точки на махнатите конци по краищата. И все пак усещах ръцете си така, както винаги. Какво бе станало?

— Започвате ли да разбирате какво имам предвид? — попита Край, отново седнал зад масата, с толкова сив глас, колкото и униформата му.

— Какво сте направили? Не сте могли да ампутирате ръцете ми и отново да ги пришиете обратно. Убеден съм в това, би изисквало време, вие не сте могли… — разбрах, че започвам да се повтарям и млъкнах.

— Не вярвате ли, че е станало? Да го направя ли отново?

— Не! — отговорих аз, почти крещейки тази дума, дърпайки се от него. Той одобрително кимна.

— Значи така, тренировката започва. Изгубихте малко парченце от реалността. Не знаете какво се е случило, но знаете, че не бихте искали да се повтори. Именно така и ще стане. В крайна сметка ще изгубите всякакъв контакт с реалността, която сте познавали цял живот, а след това и с личността, която сте били цял живот. Когато достигнем това състояние, ще бъдете един от нас. И тогава ще ни разкажете с всички подробности за вашия Специален Корпус, като не само мъчите паметта си заради дребните фактчета, които бихте могли да изпуснете, но и активно ще съставяте планове за унищожаването му.

— Това няма да стане — закрещях аз с много по-голяма искреност в гласа, отколкото чувствах в действителност. — Не съм сам. Сега Корпусът ви е взел на мушка и активно работи срещу вас, така че е само въпрос на време да измъкнат тапата и плановете ви за завоевания да отидат в канализацията.

— Напротив — заяви Край, сплитайки пред себе си ръце, сякаш учител, който е готов да прочете лекция на класа. — Дълго време знаехме за вниманието му към нас и го изпреварвахме на всеки завой. Взехме в плен, подложихме на мъчения и убихме множество сътрудници на Корпуса, за да добием необходимата ни информация. Знаем, че всичко е насочено към това да се следват указанията на полевия агент, такъв като вас, и очаквахме появата му. Явихте се и сте в ръцете ни. Ето колко е просто всичко. Вие сте оръжието, с което ние ще унищожим Корпуса.

Той ме накара да му повярвам наполовина. Предложеният план изглеждаше разумен, но отхвърлих тази мисъл толкова бързо, колкото се и появи. Трябваше да престана да се съгласявам с него, по-скоро да го нападам, отколкото да се защищавам.

— Това е много честолюбиво от ваша страна и се надявам, че захапвате повече, отколкото можете да сдъвчете. Забравяте стотиците планети, които поддържат Лигата, и какво могат да направят с вас, когато изяснят какви беди предизвиквате.