Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 60

Тази кутия вероятно генерираше нервни токове на избрани честоти. Няма нужда да мъчиш тялото, когато можеш да подхранваш в нервната система специфични импулси на болка.

— Стани — изкомандва пазачът ми, което и направих достатъчно бързо.

— Ако желаете да предадете съобщение, че можете да направите всичко, което искате, а точно сега искате да се държа добре — съобщението е прието, само кажете и ще се подчиня. Ще бъда кротко и послушно момченце.

Временно, естествено, докато не намеря изход от капана за стоманени плъхове. Покорно отидох в другата стая, където ме чакаше Край, седнал зад голямо бюро. Стаята беше прашна и на стените се виждаха голи места, откъдето бяха махнали картини и други предмети от мебелировката.

Единственият нов предмет, освен бюрото, беше съвсем скоро закрепена на тавана блестяща метална кука и изобщо не се учудих, когато закачиха кутийката ми на нея и аз се оказах вързан пред врага ми.

Край ме огледа от краката до главата, изучавайки ме внимателно — много лесно нещо, като имаме предвид повишената прозрачност на дрехите ми. Никога не съм страдал от табуто на голотата, така че не се безпокоях особено. Но пък студеният ирационален израз в очите му предизвика в мен къде-къде по-голямо отвращение. Понастоящем се намирах, използвайки класическия израз, напълно във властта му. И понятие си нямах каква мерзост е измислил за мен и твърдо реших да се опитам поне мъничко да я смекча.

— Какво бихте искали да узнаете? — попитах аз.

— Много, но това по-късно.

— А какво лошо има това да стане точно сега? Имайки предвид състоянието на съвременната хипнотична техника, наркотерапията и старомодните мъчения, като това с машинката ви, е невъзможно да се скрият факти от решителен разпит. Затова питайте и ще отговоря. — Нека знае и се радва на малкото, което знаех за Специалния Корпус. Местонахождението на всички бази се пазеха в строга тайна от нас, като несъмнено са имали предвид възможността за подобен разпит.

Бях учуден, когато той поклати глава в бавно „не“.

— Ще ни дадете информацията по-късно. Първо трябва да ви убедя в сериозността на целите ми. Възнамерявам да ви разпитам, а след това да ви привлека да работите за нас. Доброволно. За да ви убедя в това, трябва да ви кажа първо, че няма да ви убият. Силните хора храбро посрещат смъртта. Тя е лесно решение на проблемите им. Вие няма да имате такъв изход.

През цялото време ставах все по-малко и по-малко заинтригуван от това, което ставаше. Очаквах груб разпит, но той имаше нещо по-значително на ум. Така че изоставих шегаджийския тон и се хвърлих направо.