Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 63

— Е, стотици планети заедно съществуват само на теория, в действителност те просто са една след друга. Ние ги смъкваме по такъв начин, че те сами падат пред нас, не можем да бъдем спрени, и този процес се ускорява. Заедно с разширяването на империята ни ще се движим все по-бързо и по-бързо.

— И тази скорост има предел — прекъснах го аз, опитвайки се да внеса в речта си презрителна нотка. — Знам как работи техниката ви за завоюване. Вие не нахлувате на планетата, докато тя не узрее и не е загубила предварително сражението. Нима не е така? — той кимна, съгласявайки се, и аз продължих по-нататък. — Намирате планета, узряла за срив, с някакъв дисидентски елемент в населението, има хора, които се оплакват дори в рая, така че нямате проблем с намирането на на подобна група на всяка планета. Тук, на Бурада, това бяха мъжете. Те горещо се застъпваха за правата си. Поддържали сте ги с всичко, което трябва. Нелегалните ви оператори са ги снабдявали с пари, оръжие, пропагандни материали — всичко съществено за завземане на властта. Това подейства. И вие нищо не сте искали в замяна на помощта освен оказване на символично съпротивление, когато нашествието започне. Агентите ви са се постарали въоръжените сили да капитулират след възможно най-кратка демонстрация на сила. Това нашествие е било спечелено, преди да започне! Не е за чудене тогава, че военните ви не са свикнали да понасят загуби.

— Много наблюдателно от ваша страна. Именно това и правим. Анализът ви е майсторско описание на нашия начин на действие.

— Тогава сте в ръцете ми — щастливо казах аз.

— Напротив, вие сте в ръцете ми. Вие сте единственият, който знае за нашата техника на завоюване. Но никога няма да доложите за нея на началниците си.

— О, не знам — казах аз с дързост, която не съществуваше.

— Вероятно вие не знаете, но ние знаем. Имаме съставения от вас доклад и той никога няма да бъде изпратен по предназначението си. Те напразно ще чакат от вас някаква информация, а времето върви и скоро ще бъде много късно да предприемат нещо, защото ще преминем към втората фаза на операцията си. С множество съюзници, които ще придобием чрез окупация на планети с приятелски настроени към нас правителства. Ще имаме голямо количество войници. Според мен ги наричаха наемници. Те ще бъдат войските ни за нахлуване и много от тях ще бъдат убити, но винаги ще побеждаваме, защото резервите ни от хора ще бъдат сравнително неизчерпаеми. Това представлява доста интересна картина, не е ли така?

— Това никога няма да стане! — извиках с усилващо се през това време чувство, че ще стане. — Корпусът ще ви спре.

— Как? С единствения си агент, проследен и попаднал в капан?

Беше ми тежко да убедя себе си и изобщо нищо не достигнах, опитвайки се да убедя него.

Край стана и започна да обикаля масата.

— А сега настана време да започнем вашата индоктринация.