Читать «Опалите на Нефертити» онлайн - страница 95
Петър Бобев
Третият период на смъртта…
Огромен тиранозавър, висок колкото триетажна къща, с уста, способна да я нагълта цяла, със зъби, подобни на бели ками, с огромни като паници святкащи очи, застанал като гигантско кенгуру върху мощните си задни лапища и опашката, се привеждаше над нея, раззинал челюсти, и размахал яростно уродливо малките си предни лапички…
Мария пак се събуди с писък.
Не! Тя нямаше да помага! Трябваше да бяга, трябваше да бие тревога, да предупреди човечеството! Докато не е станало много късно, да го предпази от Четвъртия период на смъртта…
Сънят отново я притисна в леглото.
Край нея, над побелелите папратови гори, забръмчаваха гигантските водни кончета. Из морските бездни изпълзяваха морските скорпиони, полазваха с паяковидните си крака към нея…
И отново стряскане, и отново писък на ужас…
Пребити и измъчени, Том Риджър и Гурмалулу стояха отново в мрачната зала в очакване на присъдата си. И ето, откъм трона прокънтя познатият глас:
— Нещастници, вече не чакайте милост!
Още преди да чуе гласа, видял повторно Змията Дъга, Гурмалулу се бе проснал по очи върху каменните плочи. Обади се само Том:
— Аз почнах да стрелям, след като твоите хора ни нападнаха с камъни.
— Не за това те съдя, а заради убитата котка!
— Убих неволно, в яда си, една котка, не човек!
— За човек може да има прошка. За котка не. Хората ми са прости роби, котките — свещени. За такова престъпление в страната ми съществува само едно наказание — смърт. Котката е посветена на луната, на богиня Бастет. При всяко бедствие, пожар или наводнение египтяните с риск за своя живот се хвърлят да спасяват домашната си котка, живата богиня Бастет.
Том усети, че устата му пресъхва.
— Но аз няма да ви убия веднага — додаде Ехнатон. — Ще попитам боговете. Ако факлата на Озирис се запали от само себе си, това значи, че Върховният съдник ви е пощадил. Ще ви пощадя и аз. Ако ли не пламне, ще загинете в кладенеца с тайпаните.
Той замълча за малко, после извика:
— Паднете по очи пред чудото! Озирис съди!
Том Риджър разбра, че положението е сериозно. От тия диваци и тяхната диващина зависеше животът му.
