Читать «Опалите на Нефертити» онлайн - страница 94

Периоди на смъртта!

Изведнъж тя се сети. Така ги наричаше професорът й по палеонтология — епохи на великите измирания, черните ивици на смъртта, които пресичат историята на живота. Първият — в края на силур, когато са загинали трилобитите, дотогавашните господари на моретата. Вторият — през перм, причинил гибелта на морските скорпиони, на папратовите гори и гигантските водни кончета. Третият — в креда, когато се подменя съставът на горите и от трона си слизат дотогавашните властелини на света — влечугите.

Дали и онова бедствие, което описваха йероглифите преди три хиляди години, не е било опит за четвърти период на смъртта, неуспял, защото континентите вече са били разкъсани, а не както преди това слети в една обща суша Пангея, а по-късно и Гондвана, по която би могла да премине без никакво препятствие всяка болест по растения или животни.

А как й се спеше! Виеше й се свят. Предметите в стаята се изгъваха в най-причудливи форми, разливаха се, надигаха се във въздуха като вълшебни килимчета. Въпреки това напрежението, разумът й не я оставяха да се предаде напълно във властта на упойката. Продължаваше да съпоставя, да преценява, да разсъждава.

Безброй хипотези опитват да обяснят периодите на смъртта: заледявания, засилена слънчева радиация, изгубена способност за приспособяване към новите условия, летални мутации. Всичките — достатъчно остроумни, но все неубедителни.

Имаше и друга — за някаква страшна епизоотия, масово измиране на животни вследствие появата на вируси…

Тя прехапа устни. Вируси! Защо пък не? Защо наистина да не е било и тогава същото — пак вирус, само че не по животните, а вирус, унищожил растенията, хранителната база на животните? Останали без храна, гигантските тревопасни гущери загинали, след което изчезнали и хищниците. Защо не?

И сега отново! Четвърти период на смъртта! Както са изчезнали трилобитите, скорпионите и влечугите! Ще си иде и човекът! Вирусът може да се прехвърли и върху морските водорасли, да погуби и живота в океана. Да останат само първичните, безхлорофилни организми, от които след други стотици милиони години ще се развие новият живот. Кой ли ще бъде тогавашният му властелин? Дали няма да бъде потомък на сегашния вирус убиец?

Сънят я оборваше. От ъглите, изпод масата, зад скамейката, иззад каменната статуя на Тот с глава на ибис изпълзяваха безброй влечуги, които наедряваха, разкъртваха стените с телата си и се пръсваха навън, на простор сред кредната гора.

Мария стоеше с прехапани устни. Същото! Съвсем същото! Тук някъде се плискаше Кредното море, което разделяше Западна Австралия от Източна. А край него — странни дървета: огромни блатни кипариси с диаметър десет метра; бенетити, подобни на съвременните палми; сагови дървета; араукарии; секвои, гинкго, магнолии и дървовидни папрати. И всички бели, сякаш облепени с рояци бели пеперуди. Прегладнели игуанодони — гигантски гущери с птичи пръсти, завършващи с копита и къси предни крайници, на които палецът е превърнат на кама, притичват от дърво до дърво, без да заситят великанския си глад. В плитчините на лагуните пасат с патешките си клюнове хадрозаври. В ивицата на прибоя сумтят огромни бронтозаври и диплодоки. Но и те са гладни. Защото изчезват и морските водорасли. Във въздуха се стрелкат птерозаври — малки колкото врабчета и огромни с осемметрови прилепови крила. Тревопасните се мъкнат нанякъде, където се надяват да намерят зеленина. Падат, мрат. Цяло Велико преселение. Игуанодони редом със стегозаври, обковани в отвесни рогови плочи и четири саби на опашките; подобни на биволи рогати трицератопси и по-дребните анкилозаври, гущери-танкове. Иззад белите храсти изскача стадо горгозаври. Те връхлитат върху анкилозаврите, обръщат ги по гръб с движения на краката, както рови кокошка, и разпарят незащитените им кореми. След тях дотичват цератозаври, рогати месоядни гущери, и тиранозаври, най-страшните сухоземни хищници през цялата история на земята. Започва невиждано кърваво пиршество. Кръвта се лее на потоци, пръска, залива белите поляни и шубраци…