Читать «Опалите на Нефертити» онлайн - страница 93

Тя отскочи назад.

— Не ме докосвайте!

А той настъпваше със злорада, победоносна усмивка.

— Чудовище! — изкрещя Мария. И се събуди, обляна в пот. Пред леглото и наистина стоеше Ехнатон.

— Нефертити! — рече той. — Трябва да бързаш! Много чужденци взеха да се навъртат около владенията ми. Трябва да ги преварим.

Полуразсънена, тя огледа стаята си. Припомни си всичко: как хлопна каменната врата и затвори пленника си в барутния погреб, как чернокожите я хванаха и донесоха в килията й, без да я връзват, как й предложиха храна и медовина… И после…

После бе заспала. Но то не беше обикновен, здрав сън. Никога досега не бе спала така, не бе сънувала така, с такава яркост, с такава натрапчива реалност.

— Какво още искате от мен? — запита тя сънливо.

— Това, което сме уговорили. Срещу моето богатство и живота на брат ти. Буболечки, повече буболечки…

Наистина, това искаше той. Смучещи насекоми. Затова масата беше затрупана със стъклени съдове и марлени кутии, саксии с цветя, омотани също така в марля.

Странният сън отново изплава пред очите й. Напомни й за какво злокобно дело тя беше дала съгласие.

— Не! — Мария опита да се изправи. — Не искам!

— Тогава ще умрете! И ти, и брат ти!

— По-добре! Другото е по-ужасно!

Ехнатон я гледа дълго време упорито, с някаква насмешлива искрица в очите и чувство на превъзходство. Сякаш наблюдаваше листна въшка. Най-сетне рече:

— Аз съм властен да те принудя. Да те направя послушна като паленце, по-покорна от моите роби.

— Никой не може да направи това!

— Мога, Нефертити! Ти забравяш, че съм фараон, бог. Мога всичко. Ти не знаеш, че египтяните познават опиума от хилядолетия. От хилядолетия египетските жреци премахват болките с опиум, успокояват децата да не плачат с опиум, при неизцерими страдания сами се отправят с опиум там, при обитаващите на запад.

— Ще откажа да го вземам!

— Аз вече ти дадох. Затова сега си по-кротка. Но ще те укротя напълно. С всяко ядене ще ти давам опиум. За няколко дни ще свикнеш така с него, че когато го спра, ти ще лазиш в нозете ми, за да ти дам. Ще бъдеш готова на всичко… Като моите роби…

— Няма!

Не довърши. Изпитваше непозната слабост, липса на воля.

Ехнатон заговори с равния си глас, глас на хипнотизатор:

— Тогава Бялата гибел опустошила само Червената южна земя. Защото морето я спряло. Един кратък период на смъртта, след който от съседните острови отново се прехвърлили растения, животни и хора. Сега, когато има кораби и самолети, никой няма да я спре. Ще обхване цялата планета. Ще изчисти тая плесен, живота. Ще дойде смъртта. Великият период на смъртта, който вече няма да свърши. Свят без страдание…

И без да довърши, излезе с горда осанка.

Мария остана сама. Период на смъртта! Къде другаде бе чула това?

Погледът й се спря на паяка, който пълзеше срещу нея. Ето го, когато наближи достатъчно кацналата муха, с ловко движение хвърли отгоре и ласото си — една-единствена паяжинка с капчица смола накрая, която се лепна в жертвата. После опитният ловец бавно придърпа ласото към себе си ведно с безпомощната плячка.