Читать «Опалите на Нефертити» онлайн - страница 82

Цялото му тяло се изопна в несдържан яд.

— Фараонът да лъже! — почти изкрещя той. — Чуваш ли се какво говориш, нещастнице?

И изведнъж стана, забравил царственото си величие.

— Ела с мен!

Тя тръгна подире му, като едва успяваше да го догонва в гневния му ход.

Преминаха няколко мрачни зали, слязоха по една тясна стълба и поеха по един нисък коридор, задънен с каменна плоча.

Мария се озърна тревожно. Никой не ги следеше. Бяха сами.

Ехнатон натисна механизма в стената и каменният блок се отмести. Откри се пространна килия, вдълбана в скалата, запълнена с някаква сива маса. Може би наистина барут.

Девойката нямаше време да проверява, нито се интересуваше сега от това. В момента, когато фараонът се обърна да й покаже могъществото си с горда осанка, тя го блъсна в барута с внезапно движение, вложила в него целия си устрем и сила. Отскочи назад и натисна механизма. Блокът затвори вратата на погреба.

Лудият беше вътре! Лудият беше обезвреден!

Оставаше й едно — да намери в тоя лабиринт килията на брата си, да го освободи, да издирят и Бурамара. После…

В тоя миг няколко черни сенки, дебнали досега невидими в тъмните ниши на стените, се метнаха отгоре й.

Само трима останаха живи, след като скалата се разцепи, за да отприщи водоема на подземния град Ахетатон: Том Риджър, Джо Кенгуруто и Гурмалулу. Кални, мръсни, изранени, с лица и тела в синини, измацани със засъхнала кръв, те пристъпваха като пленници, подкарвани от чернокожите си стражи.

В храма Ехенуфер свали превръзките от очите им, освободи ръцете им. Не ги претърси. Забравил ли бе или въобще не знаеше, че белите носят в джобовете си оръжия, които поразяват отдалеч?

Том неволно, се усмихна, усетил опиращия в бедрото му пистолет. Сега в него беше цялата му надежда.

Гурмалулу се озърна боязливо в полумрака. Къде ли беше попаднал? Каква беше тая пещера? Това наоколо чуринги ли бяха?

Изведнъж той отстъпи назад, устните му изхриптяха в ужас:

— Ир-мунен!

Ококорените му очи не можеха да се откъснат от статуите на египетските богове. Разтрепераната му ръка сочеше Анубис, бога на задгробното царство с глава на чакал.

— Ир-мунен! Чудовището — куче с човешки крака! После се извърна рязко.

— Билау! Човек с ястребови крака!

Сега той показваше поставената в ниша скулптура на човешка душа, тъй както са си я представяли древните египтяни — птица с човешка глава.

— И ему без пера!

По стените бяха издялани барелефи на някакви двукраки гущери, може би само родени от въображението на художника, може би видени от него, когато египтяните са слезли за пръв път на австралийска земя.

В мрака святкаха чифтове зелени зеници, изчезваха, показваха се пак. Гурмалулу се задъха от страх.

— Ир-мунен! Мърдат!

Том го сряза:

— Мърда ти нещо в главата! Не виждаш ли, статуи от камък? Гледах един филм. Клеопатра. Такива са били египетските богове. А очите са на котки.

Една черна котка опита да се отърка в прасеца на чернокожия и той от ужас едва не припадна.

Воините не ги оставиха да се чудят дълго. Избутаха ги грубо с дръжките на копията си към празния трон на фараона.