Читать «Опалите на Нефертити» онлайн - страница 81

А от гърлото й не излизаше ни звук.

Опиянен от своето всесилие, невиждащ и нечуващ нищо друго, освен своите думи, Ехнатон приближаваше към нея лице като тайпан, който се готви за смъртния си удар, извисяваше глас:

— И ти ще ми помогнеш, Нефертити! Двама с теб ще станем най-великите благодетели на човечеството!

— Не! — изкрещя тя. — Това е сатанинско!

— Ти обеща, Нефертити! Залог за твоята дума е твоя брат. По зъбите на моите змии се е набрала достатъчно отрова. При това и без помощта ти съдбата е поела своя ход. Помогни всичко да се свърши по-скоро, агонията да бъде по-кратка! А когато се убедим, че Великото дело е завършено, тогава ще взривя барута в подземието на двореца…

— Вие имате и барут! — възкликна тя слисана.

— За нас той е „Магическият прах на фараоните“. Могъщи били владетелите на Древния Египет, на Черната земя Хемит. С проницателен ум и недостижима телесна сила. И вещи във всички магии. И когато пълчищата на критските царе нахлули в Благословената земя, фараонът заповядал да насипят товара е магическия прах на безброй кораби в бездънната пещера на провлака, който разделял Великото Западно море от Вътрешното море. И да го запалят. Грозен взрив разтърсил земята. Вълните на Великото западно море нахлули във Вътрешното море и залели царството на критяните.

Мария затихна удивена. Във всяка легенда има зрънце истина. А това не беше ли бълнуване за величие на трескавия му мозък? Не ставаше ли дума за хлътването на Гибралтарския пролив, за гибелта на критската цивилизация, когато водите на Атлантическия океан са нахлули в Средиземно море. А неговото ниво преди това е било със сто метра по-ниско от океана. Както е по-ниско езерото Ейр, както е по-ниско Каспийско море. Дали не са възникнали така и легендите за потопа и за потъналата Атлантида?

— Аз знам — продължи Ехнатон. — Защото един фараон, живият бог, знае всичко. Вашият древен владетел Александър, обсадил град в Индия. И тогава от стените му изригнали мълнии, които пръснали войската му. Друг пълководец — Анибал, победил римляните, като раздрусал земята подобно на земетресение. От йерихонските тръби на юдеите падали крепостите. А всичко това е вършел все той, прастарият, магическият прах на фараоните. И когато му дойде денят, храмът, статуите, складовете и съкровищниците ведно с нас ще полетят във въздуха. За да не остане ни помен…

Мария премисляше трескаво. По-право не мислеше. В съзнанието й се въртеше като в кошмар вихрушката на хрумвания и решения едно от друго по-безполезни и неосъществими. Знаеше само едно. Този човек, раздвижил със своята патологична енергия стихията на унищожението, трябваше да бъде обезвреден, както каза Крум, час по-скоро да му бъде надяната усмирителната риза.

Ех, защо нямаше силата на брат си? Тук беше нужно само това — съчетанието от дързостта на Лудетината и силата на кроткия Крум Димов.

И го реши.

— Аз не ви вярвам! — рече тя дръзко. — Ни дума от това, което ми наговорихте. Всичко е ваша измислица: и за семената, и за барута. Нямате нито семена, нито барут.