Читать «Приключението на коледния пудинг» онлайн - страница 15

Най-сетне госпожа Лейси се облегна назад с въздишка на задоволство. Операция „Пудинг“ завърши с успех. Пред всеки стоеше парче от сладкиша с все още проблясващи пламъчета. За момент на масата настъпи пълна тишина. Всеки си пожелаваше нещо.

Никой не забеляза странното изражение на Поаро, докато той внимателно разглеждаше парчето в чинията си. „Не яжте от сливовия пудинг.“ Какво, за Бога, означаваше това зловещо предупреждение? Неговото парче с нищо не се различаваше от тези на останалите. Въздъхна, като си призна, че е объркан, а Еркюл Поаро никак не обичаше да си признава, когато е объркан, и взе вилицата и ножа.

— Малко от сиропа, мосю Поаро?

Той с удоволствие го поля със сироп.

— Пак си използвала най-хубавото ми бренди, Ем? — обади се полковникът закачливо от другия край на масата.

Жена му му намигна и невинно обясни:

— Госпожа Рос настоя да приготвим сиропа с най-доброто бренди, скъпи. Според нея от това зависи вкусът му.

— Добре, добре — закима полковникът. — Коледа е веднъж в годината, а госпожа Рос е страхотна готвачка. Страхотна жена и страхотна готвачка.

— Наистина — обади се Колин. — Пудингът си е направо жесток! Ммм! — И той с удоволствие напълни устата си.

Внимателно, с известен страх, Еркюл Поаро начена парчето си. Изяде една хапка. Имаше превъзходен вкус! Изяде още една хапка. Нещо леко проблесна в чинията му. Той го проучи с вилицата си. Бриджет, която седеше от лявата му страна, му се притече на помощ:

— Тук има нещо, мосю Поаро. Чудя се какво ли е?

Той внимателно извади малък сребърен предмет и махна полепналите стафиди.

— О! Това е ергенското копче! — възкликна Бриджет. — На мосю Поаро се падна ергенското копче!

Детективът потопи малкото сребърно копче в стъклената купичка за изплакване на ръцете, поставена до чинията му, и старателно отми парченцата пудинг.

— Много е красиво — отбеляза.

— Това означава, че ще останете ерген, мосю Поаро — поясни му услужливо Колин.

— Трябваше да се очаква — промърмори намръщено белгиецът. — Много години вече съм ерген и е твърде невероятно тепърва да променя това положение.

— О, голям залък лапни, голяма дума не казвай — обади се Майкъл. — Скоро прочетох във вестника, че един мъж на деветдесет и пет години се оженил за двайсет и две годишно момиче.

— Окуражаваш ме, млади момко — усмихна се Поаро.

Изведнъж полковник Лейси изохка, лицето му стана пурпурночервено и той закри устата си с ръка.

— За Бога, Емелийн, как си допуснала готвачката да сложи стъкло в пудинга?

— Стъкло!? — извика объркано съпругата му.

Полковникът внимателно изплю онова, което бе причина за раздразнението му.

— Можех да си счупя зъб — избоботи. — Ако го бях глътнал, щях да получа възпаление на апендикса. — Той постави стъкления предмет в купичката с вода, изплакна го и го извади. — Боже Господи! Че това е червен камък от някоя брошка! — възкликна и го вдигна високо.

— Ще позволите ли? — обади се Поаро, енергично се пресегна през съседа си и взе камъка от ръката на полковника. Внимателно го разгледа. Както бе отбелязал домакинът, камъкът бе голям, с рубинен цвят. Поаро го завъртя и светлината заигра по фасетите му.