Читать «Приключението на коледния пудинг» онлайн - страница 15
Агата Кристи
Най-сетне госпожа Лейси се облегна назад с въздишка на задоволство. Операция „Пудинг“ завърши с успех. Пред всеки стоеше парче от сладкиша с все още проблясващи пламъчета. За момент на масата настъпи пълна тишина. Всеки си пожелаваше нещо.
Никой не забеляза странното изражение на Поаро, докато той внимателно разглеждаше парчето в чинията си. „Не яжте от сливовия пудинг.“ Какво, за Бога, означаваше това зловещо предупреждение? Неговото парче с нищо не се различаваше от тези на останалите. Въздъхна, като си призна, че е объркан, а Еркюл Поаро никак не обичаше да си признава, когато е объркан, и взе вилицата и ножа.
— Малко от сиропа, мосю Поаро?
Той с удоволствие го поля със сироп.
— Пак си използвала най-хубавото ми бренди, Ем? — обади се полковникът закачливо от другия край на масата.
Жена му му намигна и невинно обясни:
— Госпожа Рос настоя да приготвим сиропа с най-доброто бренди, скъпи. Според нея от това зависи вкусът му.
— Добре, добре — закима полковникът. — Коледа е веднъж в годината, а госпожа Рос е страхотна готвачка. Страхотна жена и страхотна готвачка.
— Наистина — обади се Колин. — Пудингът си е направо жесток! Ммм! — И той с удоволствие напълни устата си.
Внимателно, с известен страх, Еркюл Поаро начена парчето си. Изяде една хапка. Имаше превъзходен вкус! Изяде още една хапка. Нещо леко проблесна в чинията му. Той го проучи с вилицата си. Бриджет, която седеше от лявата му страна, му се притече на помощ:
— Тук има нещо, мосю Поаро. Чудя се какво ли е?
Той внимателно извади малък сребърен предмет и махна полепналите стафиди.
— О! Това е ергенското копче! — възкликна Бриджет. — На мосю Поаро се падна ергенското копче!
Детективът потопи малкото сребърно копче в стъклената купичка за изплакване на ръцете, поставена до чинията му, и старателно отми парченцата пудинг.
— Много е красиво — отбеляза.
— Това означава, че ще останете ерген, мосю Поаро — поясни му услужливо Колин.
— Трябваше да се очаква — промърмори намръщено белгиецът. — Много години вече съм ерген и е твърде невероятно тепърва да променя това положение.
— О, голям залък лапни, голяма дума не казвай — обади се Майкъл. — Скоро прочетох във вестника, че един мъж на деветдесет и пет години се оженил за двайсет и две годишно момиче.
— Окуражаваш ме, млади момко — усмихна се Поаро.
Изведнъж полковник Лейси изохка, лицето му стана пурпурночервено и той закри устата си с ръка.
— За Бога, Емелийн, как си допуснала готвачката да сложи стъкло в пудинга?
— Стъкло!? — извика объркано съпругата му.
Полковникът внимателно изплю онова, което бе причина за раздразнението му.
— Можех да си счупя зъб — избоботи. — Ако го бях глътнал, щях да получа възпаление на апендикса. — Той постави стъкления предмет в купичката с вода, изплакна го и го извади. — Боже Господи! Че това е червен камък от някоя брошка! — възкликна и го вдигна високо.
— Ще позволите ли? — обади се Поаро, енергично се пресегна през съседа си и взе камъка от ръката на полковника. Внимателно го разгледа. Както бе отбелязал домакинът, камъкът бе голям, с рубинен цвят. Поаро го завъртя и светлината заигра по фасетите му.