Читать «Приключението на коледния пудинг» онлайн - страница 13

— Красива девойка! Ха-ха-ха! — присмя й се Майкъл.

— Освен това косата ми е черна — продължи Бриджет.

— И какво от това?

— Ами по-добре изпъква на белия сняг. Ще си сложа и червената пижама.

— Ако си с червената пижама, петната от кръв няма да личат — отбеляза сериозно Майкъл.

— Но така ще съм по-ефектна на снега. Пижамата ми е гарнирана с бяло, така че петната от кръв може да са там. О, ще бъде страхотно! Мислите ли, че той наистина ще се хване?

— Ще се хване, ако го подготвим добре — каза Майкъл. — По снега ще има твои следи и нечии други, които ще водят до „трупа“ и обратно. Разбира се, ще са стъпки на мъж. Мосю Поаро сигурно ще иска да ги запази, така че няма да разбере дали наистина си мъртва. Нали не мислите… — Той изведнъж замълча, внезапно осенен от една мисъл. Другите се втренчиха в него. След малко продължи: — Нали не мислите, че той ще се ядоса?

— О, не мисля! — изчурулика Бриджет. — Сигурна съм. Той ще разбере, че сме го направили единствено за да го позабавляваме. Нещо като коледна шега.

— Не смятам, че трябва да го правим точно на Коледа — каза замислено Колин. — Дядо едва ли би одобрил.

— Тогава на следващия ден — предложи момичето.

— Струва ми се, че ще е по-подходящо — съгласи се Майкъл.

— Ще имаме повече време. Трябва да подготвим много неща — каза Бриджет. — Хайде да отидем да видим с какво разполагаме.

Те забързано влязоха в къщата.

III.

Вечерта всички бяха ангажирани с нещо. Донесоха големи количества бодлива зеленика и имел. Подредиха коледната елха в единия ъгъл на столовата. Всички взеха участие в украсяването й. Поставиха клонки от зелениката по картините на стената. На подходящи места във вестибюла сложиха имел.

— Нямах представа, че все още се прави нещо толкова архаично — измърмори сърдито Дезмънд.

— Тук винаги сме го правили — отвърна обидено Сара.

— Страхотно основание!

— О, Дезмънд, не ставай досаден. Според мен е забавно.

— Сара, миличка, не може да ти е забавно!

— Е, може би не много… но в известен смисъл ми харесва.

— Кой не се страхува от снега и ще отиде на службата в полунощ? — попита госпожа Лейси в дванайсет без двайсет.

— Без мен! — отсече Дезмънд. — Хайде, Сара! — Хвана я здраво за ръка и я отведе в библиотеката. — Скъпа моя, всяко нещо си има граници. Каква е тази щуротия за службата в полунощ?

— Да, прав си — кимна унило тя.

С много закачки и смях част от компанията облякоха набързо палтата си, нахлузиха ботуши и излязоха. Двете момчета, Бриджет, Дейвид и Даяна, тръгнаха през снега към църквата.

— Службата в полунощ! — изсумтя полковник Лейси. — Дори на младини не съм ходил. Глупости! Служба! Твърде религиозно. О, моля да ме извините, мосю Поаро.

— Няма нищо — махна с ръка той. — Не се притеснявайте от мен.

— Според мен утринните служби са достатъчно добри — продължи полковникът. — Една хубава служба в неделя сутринта. „Нека ангелите пеят“ и всички хубави стари коледни песни. А после обратно вкъщи за коледния обяд. Нали така, Ем?