Читать «Приключението на коледния пудинг» онлайн - страница 14

— Да, скъпи — усмихна се тя. — Така правим ние, но на младежите им харесва службата в полунощ. Много хубаво, че пожелаха да отидат.

— Сара и онзи приятел обаче не пожелаха да отидат.

— Струва ми се, че грешиш, скъпи — възрази съпругата му. — Сара искаше да отиде, но не го каза.

— Наистина не разбирам защо толкова се съобразява с мнението на онзи приятел.

— Много е млада — кротко му напомни госпожа Лейси. — Ще си лягате ли, мосю Поаро? Лека нощ. Надявам се да спите добре.

— А вие, мадам? Няма ли да си лягате вече?

— Още не — отвърна дамата. — Трябва да напълня чорапите. Зная, че всички вече са големи, но все още се радват да намерят подаръци в чорапите. Слагам вътре разни забавни неща. Какви ли не глупости. Но всички така се забавляват.

— Толкова усилия полагате, за да направите всички щастливи по Коледа. Прекланям се пред вас, мадам — поклони се Поаро, после вдигна с елегантен жест ръката й към устните си и я целуна.

— Хъм — изсумтя полковник Лейси, след като детективът излезе. — Интересен приятел. Но те харесва.

Госпожа Лейси го изгледа и каза:

— Забеляза ли, Хорас, че съм застанала под имел? — Гласът й прозвуча закачливо като на деветнайсетгодишно момиче.

Еркюл Поаро влезе в спалнята си. Беше голяма стая с много радиатори. Когато тръгна към леглото с балдахин, забеляза, че на възглавницата има плик. Отвори го и извади лист хартия. С разкривени главни букви на него бе написано:

НЕ ЯЖТЕ ОТ СЛИВОВИЯ ПУДИНГ. ЕДИН ДЕТО ВИ ЖЕЛАЕ ДОБРОТО.

Поаро се втренчи в бележката. Веждите му се повдигнаха и той промърмори:

— Загадъчно и много неочаквано.

IV.

Коледният обяд започна точно в два. И наистина бе много тържествен.

Огромните цепеници в широката камина весело пращяха, но пукотът им се заглушаваше от глъчката на компанията. Супата от стриди бе изядена, а след нея се бяха справили и с две огромни пуйки, и сега на масата се виждаха само оглозганите им скелети. Настъпи върховният момент — поднасянето на коледния пудинг. Старият Певърил, чиито осемдесет години караха краката и ръцете му силно да треперят, не позволи на друг да го внесе. Госпожа Лейси седеше, стиснала здраво ръце в нервно очакване. Беше сигурна, че на някоя Коледа Певърил ще падне мъртъв на пода. Имаше две възможности — или да рискува някой ден да го види как се строполява мъртъв на земята, или да не му разреши и да го обиди до такава степен, че той вероятно би предпочел да умре. Досега бе избирала първата възможност. Коледният пудинг сложен на масата върху сребърен поднос. Приличаше на огромна футболна топка. В средата му бе забодено стръкче бодлива зеленика, която се полюшваше като победен флаг. Сини и червени пламъци обгръщаха пудинга.

Госпожа Лейси бе успяла да убеди Певърил поне в едно — да постави подноса точно пред нея, така че да може да слага парчетата пудинг в чинии и да ги подава през масата. Въздъхна облекчено, когато най-сетне сладкишът се озова пред нея. Започна бързо да го разпределя по чиниите, а пламъците догаряха по порциите.

— Пожелайте си нещо, мосю Поаро — провикна се Бриджет. — Пожелайте си, преди да е угаснал пламъкът. По-бързо, бабо, по-бързо!