Читать «Приключението на коледния пудинг» онлайн - страница 17
Агата Кристи
— Много мило от ваша страна, сър. Сигурно след като сте чужденец, бихте предпочели континенталната кухня. Аз, разбира се, мога да приготвям и такива блюда.
— Сигурен съм, госпожо Рос, че можете да приготвите всякакви блюда. Но вие владеете тайните на английската кухня, на добрата английска кухня. Не онази, която човек вкусва във второкласните хотели и ресторанти. Добрата английска кухня се цени високо от кулинарите на континента. Мисля, че не греша, но в началото на миналия век в Лондон дошла специална делегация, която да изучи тайната на английските пудинги и да я пренесе във Франция. Тогава са писали: „Нямаме подобно нещо във Франция. Струва си да отидете до Лондон само за да вкусите разнообразните и великолепни английски пудинги.“ А над всички пудинги — продължи с увлечение Поаро — е коледният сливов пудинг, какъвто ядохме днес. Домашно приготвен е, нали? Не е купен?
— Да, така е, сър. Сама го направих по моя рецепта, както го правя от години. Когато дойдох, госпожа Лейси ми каза, че е поръчала пудинг от Лондон, за да ми спести труда. Но аз й заявих: „Не, мадам, много любезно от ваша страна, но няма пудинг, купен от магазин, който да се сравнява с домашно приготвения.“ Имайте предвид, че готовият е направен твърде скоро — обясни вдъхновено, подобно на художник, госпожа Рос. — Добрият коледен пудинг трябва да бъде приготвен седмици преди празника, за да престои. Колкото по-дълго стои, толкова по-хубав става. Разбира се, в границите на разумното. Спомням си, че когато бях дете, всяка неделя ходехме на църква и щом чуехме молитвата, която започва с „Пробуди се, о, Господи…“ знаехме, че е време да пристъпим към приготвянето на пудингите. Така си беше. В неделя чувахме молитвата и през седмицата майка ми започваше да ги приготвя. Така трябваше да стане и тук тази година. Този пудинг обаче бе направен едва преди три дни, в деня преди вашето пристигане, сър. Въпреки това аз спазих старата традиция. Всеки в къщата трябваше да дойде в кухнята, да разбърка сместа и да си пожелае нещо. Това е стар обичай, сър, и аз винаги съм го спазвала.
— Колко интересно! — прошепна заинтригувано дребният белгиец. — Колко интересно! Значи всеки дойде в кухнята?
— Да, сър. Младите господа, госпожица Бриджет и господинът от Лондон, сестра му, господин Дейвид и госпожица Даяна… всъщност госпожа Мидълтън… И всички го разбъркаха по веднъж.
— Колко пудинги приготвихте? Този единственият ли беше?
— Не, сър, направих четири. Два големи и два малки. Втория голям смятам да го поднеса на Нова година, а малките са за полковника и госпожа Лейси, когато останат сами.
— Разбирам, разбирам — кимна Поаро.
— Всъщност, сър, днес на обяд не изядохте този, който трябваше.
— Не този ли? — намръщи се той. — Как така?
— Ами, сър, имаме голяма форма-поднос за коледен пудинг. От порцелан е и е с нарисувани имел и зеленика. Обикновено я използваме на Коледа. Но се случи един крайно неприятен инцидент. Тази сутрин, когато Ани я сваляше от рафта в килера, се подхлъзна, изпусна я и тя се счупи. Е, сър, естествено не можех да го поднеса, нали? Можеше да са останали парченца от съда. Така че трябваше да поднесем другия. Онзи, предвиден за Нова година, който беше в обикновена форма. И тя е хубава, но не е така украсена като коледната. Не зная откъде ще можем да си намерим коледна форма. Вече не ги правят с такива размери. Все са едни малки. В днешно време човек не може да си купи и нормална чиния за закуска, която да побере осем-десет пържени яйца с бекон. Ах, нещата не са такива, каквито бяха!