Читать «Приключението на коледния пудинг» онлайн - страница 12

— Такава глупост е това празнуване! — засмя се заядливо той. — Не разбирам как го понасяш?

Момичето тръсна ядосано рижата си коса и вирна брадичката си.

— Харесва ми! — отсече обидено.

— Не може да ти харесва, маце. Хайде да се чупим утре. Да запрашим към Скарбъро или някъде другаде.

— Не мога да направя подобно нещо.

— И що не?

— О, те ще ми се обидят.

— Боже Господи! Нали не ти харесват тези детински сантиментални щуротии?

— Е, може би не много, но… — Сара замълча. Даде си сметка, че с нетърпение бе очаквала празнуването на Коледа у дома. Харесваше й всичко, но се срамуваше да го признае пред Дезмънд. Той едва ли би разбрал какво означава да се радваш на Коледа в семеен кръг. За момент й се прииска Дезмънд да не беше идвал за празника. Всъщност искаше й се той изобщо да не беше стъпвал в дома им. Беше много по-забавно да се виждат в Лондон, отколкото тук.

Момчетата и Бриджет се върнаха от разходката си до езерото и продължиха оживено да обсъждат възможността да се пързалят. Снегът бе започнал да вали на едри парцали и ако човек погледнеше небето, лесно би могъл да предвиди, че скоро всичко щеше да бъде затрупано.

— Ще вали цяла нощ — рече Колин. — Обзалагам се, че до сутринта ще има метър сняг.

Прогнозата му зарадва всички.

— Хайде да направим снежен човек — предложи Майкъл.

— Мили Боже! — възкликна Колин. — Не съм правил снежен човек от… ами сигурно от четиригодишен.

— Не мисля, че ще е лесно — обади се Бриджет. — Искам да кажа, че за да го направиш, трябва да знаеш как.

— Можем да го направим да прилича на мосю Поаро — предложи Колин. — Ще му сложим големи черни мустаци. Има едни в кутията с гримовете.

— Не мога да разбера как може човек като мосю Поаро да бъде детектив — каза замислено Майкъл. — Не виждам как би могъл да се дегизира.

— Така е — съгласи се Бриджет. — Не можеш да си го представиш как тича наоколо с лупа в ръка и търси улики или пък мери отпечатъци от обувки.

— Хрумна ми една идея! — възкликна Колин. — Хайде да му погодим номер!

— Какво искаш да кажеш? Какъв номер? — попита Бриджет.

— Ами, ще му организираме едно убийство.

— Страхотна идея! — зарадва се Бриджет. — Имаш предвид труп в снега… нещо такова ли?

— Да. Ще го накараме да се почувства в свои води, нали?

— Не мисля, че бих го направила — разколеба се момичето.

— При този сняг сцената ще е чудесна — продължи да я убеждава Колин. — Едно тяло и стъпки… трябва да го обмислим много внимателно. Ще вземем един от кинжалите на дядо и малко червена боя.

Те се умълчаха. Снегът продължаваше да вали и това като че ли ги окуражи. Децата продължиха възбудено да обсъждат плана си.

— Има една кутия с водни бои в старата занимания. От червената боя ще направим кръв… или трябва да е от алената?

— Според мен алената боя не е достатъчно наситена — възрази Бриджет. — Трябва да е малко по-кафява.

— Кой ще бъде трупът? — попита Майкъл.

— Аз — рече бързо Бриджет.

— О, виж какво! Искам да съм аз — разсърди се Колин.

— А, не, не! Трябва да съм аз! — настоя тя. — По-добре ще е да е момиче. По-вълнуващо е. Красива девойка лежи безжизнена в снега.