Читать «Приключението на коледния пудинг» онлайн - страница 11

— Какво си намислила, Ем? — попита рязко Сара.

— Имам един малък план — отвърна баба й. — Мисля, че тя е много подходяща за Дейвид. Разбира се, зная, че той бе влюбен в теб, мила Сара, но ти не го харесваш и аз се убедих, че той не е твой тип. Но не ми се иска да го гледам как страда и смятам, че Даяна наистина му подхожда.

— Каква сватовница си, Ем! — възкликна внучката.

— Вярно е, но възрастните жени са си такива. Струва ми се, че Даяна е силно привързана към него. Не мислиш ли, че е подходяща партия за Дейвид?

— Не бих казала — промърмори момичето. — Мисля, че Даяна е прекалено… ами прекалено сдържана, прекалено сериозна. Според мен на Дейвид ще му е ужасно скучно с подобна съпруга.

— Е, ще видим — усмихна се госпожа Лейси. — Така или иначе ти не го искаш, нали, скъпа?

— Не, разбира се — отвърна тя, сетне бързо додаде: — Дезмънд ти харесва, нали, Ем?

— Изглежда много приятен.

— Дядо не го харесва.

— Е, едва ли можеш да очакваш това от него, нали? — отбеляза със сериозен тон възрастната дама. — Но се надявам, че когато свикне с мисълта, ще промени мнението си. Не бива да го притискаме, Сара, скъпа. Възрастните хора много трудно променят мнението си, а пък дядо ти е особено упорит.

— Изобщо не ме интересува какво мисли дядо — заяви нагло момичето. — Ще се омъжа за Дезмънд, когато аз реша.

— Така е, скъпа, така е. Но моля те, опитай се да бъдеш разумна. Знаеш, че дядо ти може да създаде много неприятности. Още не си пълнолетна. След една година ще можеш да постъпваш, както пожелаеш. Предполагам, че дотогава Хорас ще се примири.

— Ти си на моя страна, нали? — попита Сара, прегърна баба си и нежно я целуна.

— Искам да си щастлива — каза госпожа Лейси. — А, ето го и младежът! Колата е тук. Знаеш ли, харесват ми тези тесни панталони, които мъжете носят в днешно време. Изглеждат толкова елегантни… само дето подчертават острите колене.

„Да — помисли си Сара, — Дезмънд наистина има остри колене. Не го бях забелязала досега…“

— Върви, скъпа, и се забавлявай — подкани я баба й.

Остана загледана във внучката си, докато тя се качи в колата и потеглиха, сетне се сети за чуждестранния си гост и се отправи към библиотеката. Надникна вътре и видя, че Еркюл Поаро е потънал в приятна дрямка. Тя се усмихна, затвори тихо вратата, прекоси коридора и отиде в кухнята, за да обсъди с госпожа Рос приготовленията за Коледа.

— Хайде, красавице — рече Дезмънд. — Твоите май много се вкиснаха, че ще ходим в кръчма, а? Много са досадни!

— Изобщо не повдигнаха въпрос! — възмутено отвърна Сара, докато сядаше в колата.

— За к’во е дошъл този странен чужденец? Детектив е, нали? На кого му е притрябвал детектив тук?

— О, той не е тук професионално — обясни Сара. — Другата баба, Едуина Моркомб, ни помоли да го поканим. Мисля, че отдавна се е оттеглил от активна дейност.

— Прилича ми на стар товарен кон — отсъди Дезмънд.

— Струва ми се, че е искал да види как се празнува Коледа по стар английски обичай — рече колебливо Сара.