Читать «Магия за мрак» онлайн - страница 5

— Именно — съгласи се Невин. — Подробностите ще можем да уредим и по-късно помежду си, но има още нещо, което бих искал да съобщя пред Съвета на Трийсет и двамата. По време на тази война стотици хора видяха открито мощта на деомера.

За миг присъстващите замлъкнаха от изненада; после гълчавата се надигна, тъй както приижда лятна буря — оловното небе става все по-тежко, птиците стихват и изведнъж пороят руква сред гръмотевичен трясък. Невин се обърна към Адерин.

— Време е да ни напуснеш. По-късно ще се свържа с теб чрез огъня.

Образът на Адерин изведнъж изчезна от горичката. Останалите постепенно се успокоиха.

— Не ще и дума, това е сериозен въпрос — каза накрая Кейр. — Естествено, извън Западен Елдид никой няма да повярва. След време мълвата ще стихне.

— Стига някой да не я разбуни пак с нови деомерски дела.

— О, богове! Нима си мислиш, че замисълът на черните е бил да ни изкарат наяве?

— Не е изключено, нали?

По лицата наоколо се изписа тревога. И имаше защо. Някога, по времето на Зората, когато народът на Бел пристигнал в Девери от древната си родина отвъд източните морета, жреците от дъбовите горички, наричани друидиони, открито използвали деомера. Хората се бояли от тях, треперели и се мъчели да ги умилостивят с ласкателства, додето се стигнало до неизбежната поквара. Жреците забогатели и се сдобили с огромни имения; те прилагали законите в своя полза и властвали като благородници. Малко по малко силата на деомера ги напуснала, докато накрая ритуалите им се превърнали в безсмислени представления, а могъщите слова — в празно бръщолевене. Но такива са изкушенията на светската власт, че жреческото съсловие постепенно забравило как някога е владеело деомера наистина. По времето на Невин жреците приемаха разказите за древни чудеса като празни приумици, достойни единствено за песните на бардовете.

Ала все пак деомерът бе оцелял, предаван тайно от майстори на техните ученици. Неговите последователи даваха най-строг обет да живеят скромно, прикривайки уменията си, за да не бъдат покварени на свой ред с ласкателства и богатства. Кейр работеше като старши коняр на лугкарнския гуербрет; Неста беше вдовица на търговец от Кермор. Самият Невин живееше най-скромно от всички, тъй като беше билкар и обикаляше с мулето си кралството, за да лекува болежките на хора, които нямат пари да се обърнат към аптекар или хирург. Ако дойдеше краят на вековната тайна, навярно майсторите на деомера рано или късно щяха да бъдат победени от същите изкушения, които някога бяха отклонили жреците от правия път.

— Има и още нещо — каза Кейр. — Почти всички в кралството биха ни сметнали за зли магьосници. Ами ако им хрумне да ни преследват?

Неста потръпна. Като застаряваща жена тя беше най-застрашена от подобни обвинения.

— Вярно — каза Невин. — Затова ние… — Изведнъж той замлъкна, поразен внезапно от нова мисъл, явно идваща от другаде. Когато заговори отново, гласът му звучеше със силата на пророчество. — Дошло е време деомерът отново да излезе наяве, отначало предпазливо, ала не са далече дните, когато всички ще работим открито.