Читать «Магия за мрак» онлайн - страница 7

— Понякога се питам още колко ще издържа.

Образът на Кейр го погледна остро. Въпреки цялата си мъдрост изпитваше дълбока тревога. Невин извърна очи към древните дървета, полюшвани от вятъра на един свят, който не знае що е тлен и промяна. Понякога изпитваше такава умора, че искаше да се превърне в дърво, като вълшебниците, от старите легенди, които намирали покой, сливайки се със свещените дъбове.

— Недей така — каза Кейр. — Ако някога ти потрябвам, разчитай на мен.

— Благодаря от сърце. Няма да го забравя.

— Добре. Между другото, няма ли да наминеш към Лугкарн преди края на есента? Винаги, е приятно да срещнеш стари приятели в плът и кръв.

— Така си е, но май ще го отложа за идната пролет. Трябва да остана в Елдид.

— Отново ли очакваш неприятни събития?

— Не, представи си. Канен съм на сватба.

По онова време Елдид беше една от най-слабо населените провинции на Девери и из западните му области рядко се срещаха градове. Най-голям от тях беше Дън Гуербин със своите триста кръгли къщи, няколко странноприемници и три храма, всичко това оградено с висока каменна стена. Върху хълм в центъра се издигаше дън — крепостта на местния тиерин. Още една отбранителна стена обграждаше конюшните и казармите на стотината войскари, бараките, хамбарите и самия брох — кръгла каменна кула на четири етажа, с прилепени от двете й страни по-ниски кулички.

Тази сутрин дворът около броха гъмжеше от слуги, които носеха продукти за кухнята, мъкнеха дърва за огнищата в голямата зала и търкаляха бурета с пиво от навесите към броха. Край обкованата порта други слуги посрещаха с поклон гостите за сватбата. Кълин от Кермор, капитан на тиеринския боен отряд, бе строил хората си за преглед. По някакво чудо всички се оказаха чисти, избръснати и спретнати.

— Много добре, момчета — каза Кълин. — Изглеждате доста прилично за банда негодници. А сега запомнете: днес ще пристигнат дами и благородници от цялото тиеринство. Не искам никакви пиянски истории или побоища. Набийте си в главите, че това е сватба и дамата заслужава мъничко щастие след всичко, което преживя.

Войскарите закимаха. Много добре знаеха, че ще има да съжаляват, ако някой наруши заповедта.

Кълин ги въведе в огромната кръгла зала, която заемаше целия приземен етаж на броха. Днес на пода бяха постлали нови тръстикови рогозки; бяха изтупали най-грижливо гоблените по стените. Залата беше претъпкана с допълнителни маси. Не само че присъстваха множество благородни гости, но и всеки владетел водеше свита от пет души. Слугите се промъкваха през навалицата с половиници пиво и панери с хляб; бардът свиреше, макар че почти никой не му обръщаше внимание; войскарите хвърляха зарове и си разменяха шеги; край централното огнище благородните дами бъбреха като свраки, а съпрузите им надигаха чашите. Кълин настани хората си, повтори заповедта да не се бият, а после си проправи път към почетната маса и коленичи до тиеринския стол.

Тиерин Ловиан бе рядко явление за Девери — жена, която управлява сама огромното си владение. Някога в този дън живееше брат й, но той умря без наследник и Ловиан получи земите му благодарение на законите, които се грижеха да запазят от разпокъсване имотите на големите кланове, дори ако се наложи да ги наследи жена. На четирийсет и осем години тя все още беше красива — имаше черна, леко прошарена коса, големи небесносини очи и се държеше със спокойната гордост на господарка по рождение. Този ден носеше рокля от червена бардекска коприна и наметало в цветовете на клана Клу Кок — червено, кафяво и бяло.