Читать «Магия за мрак» онлайн - страница 3

Той беше висок, много стар, с буйна бяла коса и проницателни сини очи. Макар че носеше титлата Господар на Ефира, предпочиташе да го наричат Невин — име, в което се криеше шега, защото означаваше „никой“. До него стоеше строен мъж на среден ръст, с прошарена коса и големи тъмни очи. Наричаше се Адерин и строго погледнато, нямаше право да идва в горичката, тъй като Уирдът му бе обвързан не с човешкия род, а с елфическите племена на Елкион Лакар, които живееха западно от Девери. Но сега се явяваше там като свидетел на важните събития, които трябваше да обсъдят.

— Събрахме ли се? — запита най-сетне Невин. — Е, мисля, че всички сте чули какво стана това лято.

Останалите кимнаха, наподобявайки с образите си движенията, които биха извършили техните тела. Из цялата страна бе плъзнала мълва, че в затънтено кътче на Елдидската провинция благородник на име Корбин се разбунтувал срещу своята владетелка тиерин Ловиан от Дън Гуербин. При други обстоятелства това не би заинтересувало майсторите на деомера; кръвопролитните бунтове бяха често явление в Девери и владетелите имаха армии, за да ги потушават. Но Корбин бе омагьосан от полудял майстор на деомера — някой си Лодлейн, младеж с елфическа кръв в жилите и ученик на Адерин. Сега Лодлейн беше мъртъв, бунтът — потушен, ала с това нещата не се изчерпваха.

— Още щом се присъединих към Адерин в борбата срещу Лодлейн — продължи Невин, — осъзнах, че някой е превърнал момъка чрез магия в оръжие за злите си цели. Очевидно този някой ще да е бил майстор на черния деомер. Когато откри, че се е сблъскал с мен, той незабавно избяга. Доколкото мога да преценя, отплава с кораб за Бардек.

Присъстващите се раздвижиха неспокойно. Напред изплува Кейр — висок, строен мъж, чиито кафяви очи сега бяха оцветени в зелено.

— Каква точно бе целта на черния майстор? Успя ли да разбереш?

— Само в най-общи линии. Тиерин Ловиан има син на име Родри. Преди години видях поличба, че неговият Уирд е съдбовен за Елдид, затова го държах под око. Изглежда, че цялата онази проклета война е имала само една цел — да го унищожи. Нали разбирате, той беше кадвридок и предвождаше войската на майка си.

— Това значи, че сигурно черните майстори са открили значението на този младеж — обади се жена на име Неста. — Знаеш ли накъде води неговият Уирд?

— Ни най-малко и тъкмо това ме тревожи. Ясно е, че враговете знаят повече от мен. Нали вечно тревоги за бъдещето измъчват сърцата им. Докато ние просто се доверяваме на Светлината.

Останалите бавно кимнаха. Великите владетели, които подкрепят деомера — Властелините на Уирда и Властелините на Светлината, — никога не разговарят ясно и пряко със своите служители, защото тия безплътни духове съществуват на друго равнище, отдалечено на невъобразимо разстояние от физическия свят. За тях е невъзможно да изпратят нещо повече от смътни намеци, предчувствия и предупреждения до умовете на онези, които са подготвени да възприемат кратките им послания. За привържениците на Светлината това стига, ала черният деомер непрестанно чопли бъдещето като незаздравяла рана.