Читать «Магия за мрак» онлайн - страница 4
Катрин Кер
— Надявам се, пазиш добре това момче — каза Кейр. — Несъмнено те няма да се откажат след първия опит.
— Е, точно това ме озадачава — замислено отговори Невин. — Неведнъж се отдавах на дълго самовглъбяване, но не получих предупреждение, че още го дебне заплаха. Ще разберете колко е странно всичко, като ви кажа, че след войната по-големият брат на Родри го прокуди.
— Какво? — трепна Неста. — Кой е по-големият брат? Не познавам добре елдидската политика.
— Извинявайте. Тия неща са извънредно важни за мен и често забравям, че другите не се интересуват чак толкова от тях. Родри е син на Ловиан, която бе упълномощена от клана Клу Кок да управлява тиерниството Дън Гуербин. Баща му беше Тингир от аберуинския род Мелуейд и сега Рийс, по-големият брат на Родри, е гуербрет на Аберуин.
Всички кимнаха, сякаш за да потвърдят, че засега това е достатъчно. Само специално обучен бард или жрец можеше напълно да вникне в сложната плетеница от кръвни връзки и владения.
— Ще добавя само, че Рийс и Родри се ненавиждат от години. Това няма нищо общо с Уирда или деомера; просто дребнава вражда, както често се случва между роднини. Една вечер в Аберуин Рийс оскърбил брат си тъй жестоко, че Родри посегнал към меча… а не забравяйте, Рийс е гуербрет.
— Имал е голям късмет, че брат му не го е обесил — подхвърли Кейр.
— Точно така. Рийс веднага използвал случая, за да се отърве от омразния роднина. Сега Родри язди по пътищата като сребърен кинжал.
— Нима? — обади се Неста. — Учудвам се, че си го оставил да стане наемник.
— Не зависеше от мен. Иначе не бих го позволил, уверявам те. Но съдбата на Родри е само част от нашите неприятности. Когато черният майстор избяга през Кермор, Неста го проследи, но нито тя, нито аз, нито някой от първичните духове успя да разпознае човека. А си мислехме, че познаваме всеки глупец, който се е отдал на това окаяно занимание. Е, май сме били твърде самоуверени.
— И отгоре на всичко ни се изплъзна съвсем лесно — добави Неста. — Сякаш имаше подготвени скривалища по целия път. Сигурно е редил козните си отдавна под носа ни.
Неколцина от мъжете тихичко промърмориха твърде неподобаващи им ругатни. Адерин излезе напред и взе думата.
— Най-много ме плаши фактът, че е успял толкова лесно да омагьоса Лодлейн. Момчето беше по-скоро с елфически, отколкото с човешки разум. Разбирате ли какво означава това? Нашият враг несъмнено познава добре елфическите нрави и обичаи, ала съм твърдо уверен, че нито един майстор на черния деомер не е пътувал когато и да било по ония земи.
— Да, лоши вести — каза Кейр. — Какво пък, печалната истина е, че не сме били достатъчно бдителни. Повече не може така.