Читать «Магия за мрак» онлайн - страница 2
Катрин Кер
Тъкмо обратно — романите на Катрин Кер от Деверийския цикъл показват един художествено достоверен свят с впечатляващо богатство на идеи и дълбочина на образите. Нейното живо описание на героите, оплетени в мрежата на съдбата и деомера, е съчетано с толкова силен реализъм, че читателят забравя за измисления свят и неусетно започва да се идентифицира с персонажите. И ако тук-там в „Магия за мрак“ натурализмът може да се стори прекален на префинените естети, то не е поради търсене на самоцелни ефекти, а за да се „привърже“ към определени исторически координати сюжета, който се развива в страната Анун (от уелски: „никое място“) — паралелен свят, отклонил се сякаш само на милисекунда от реално протичащото време.
Нещо повече, ако имената на местата бяха други и най-вече ако човек вярваше истински, че душата му, следвайки своя Уирд, се връща да живее отново и отново на Земята, тогава романите за Девери изобщо не би трябвало да се наричат фентъзи.
Може би и затова читателската аудитория на Катрин Кер е толкова широка, примирявайки и заклетите фенове на фантастиката, и твърдия електорат на любовните романи, и привържениците на историческите епоси. Но в това всъщност е магията на качествената литература, че надмогва жанровите ограничения и изпълва с трепет и читатели, и издатели. Тя не е подвластна на конюнктурата или поне за нея хиляда години са само началото.
Главни герои и техните превъплъщения
1060
643
696
773
Невин
Галрион/Невин
Невин
Невин
Джил
Брангуен
Лийса
Гуенивер
Родри
Блейн
Гуеран
Рикин
Ловиан
Рода
Кабрила
Долиан
Кълин
Герейнт
Таник
Данин
Сериан
Исола
Када
Макла
Пролог
Зима, 1062
Срещнаха се дълбоко във Вътрешните земи — на едно място, достъпно само за онези, които са овладели най-съкровените тайни на деомера. Физическите им тела лежаха потънали в транс из различни градове на Деверийското кралство, докато освободените съзнания придобиваха нова форма и се упътваха надалеч, към старинната дъбова горичка под мекото сияние на залязващото слънце. От хиляда години насам толкова майстори на деомера си бяха представяли тази горичка, като обсъждаха подробностите помежду си и ги претворяваха чрез обучената си мисъл, че сега образите съществуваха самостоятелно в астралното равнище. Те бяха винаги там за всеки, който знаеше как да стигне до тях.
За тази среща всички си бяха избрали простичък облик. Лицата им бяха действителни, но телата — мършави, странно издължени и облечени в стилизирани обикновени дрехи: мъжете в бели ризи и бриги, жените в бели рокли до глезените. Белият цвят нямаше някакво особено предназначение, но в сравнение с ярките цветове се поддържаше с по-малко енергия. Един по един те изникваха на поляната, докато най-сетне всичките трийсет и двама увиснаха над нематериалната трева и зачакаха да заговори човекът, който ги бе свикал.
