Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 22
(неизвестен автор)
разстлал над броня бялата брада.
71
Пришпорват там бароните в езда.
И всеки се оплаква от това,
че не е в боя с капитан Роланд
срещу испанската неверна сган.
Измъчен е, душа държи едвам.
Шейсет барони само с него там!
Друг никой крал тъй смели няма в бран! Аой.
Роланд оглежда склона, долините,
французи толкоз вижда там набити,
оплаква ги достойно като рицар:
„Барони, бог към вас да има милост!
За рая да ви отреди душите,
там в цветните градини да вървите,
че по-добри васали няма никои.
Вий дадохте, при служба без почивка,
на Карл земи безбройни в придобивка!
Той за беда отхрани ви, горкият!
О, Францийо, земя си много мила,
опустоши те днес жестока сприя!
Умирате за мен, французи, вие,
смъртта от вас не мога да отбия!
Да ви спаси бог — той не лъже никак.
До тебе Оливер, да ме открият!
Умрял бих в скръб, ако не ме убият.
Събрате, сире, боят пак ни вика!“
Към битката се върна граф Роланд
и храбро пак заудря с Дюрандал.
Фалдрун от Пуи той уби без жал
и двайсет и четирма други знам.
Не, няма друг за мъст тъй зажаднял!
Като елен пред кучета — така
неверниците пред Роланд са в бяг.
Турпин мълви: „Чудесен сте сега!
За всеки рицар нужно е това —
от кон да бие с копие в ръка.
Свиреп и силен да е в бой голям,
че инак пет пари не струва сам:
калугер в манастир да иде, ням,
за всички прошка да измолва там.“
Удрете ги!» — Роланд извика пак.
Французите се хвърлиха без страх,
но гинеха пред тоя силен враг.
Щом пленници не взима вражи род —
безстрашно браниш своя скъп живот.
И франките се хвърлят с лъвски скок.
Марсили срещу тях е смел барон,
пришпорва лудо своя кон Гайнюн,
настига, удря с копие Бевон,
владетелят на Белне
72
и Дижон.
След щита бронята проби му той,
та падна мъртъв смелият герой.
Уби Ивори и след туй Ивон,
и с тях ведно Джерард от Русилиун?
Но граф Роланд наблизо бе и строг
извика му: «Да те накаже бог!
Другарите ми ти уби, жесток!
Но ти ще ми платиш в най-кратък срок!
Не знаеш името на меча мой!»
Отсече му със удар на барон
песника десен за добър урок,
на син му — Джурфалеу русокос,
отне главата със замах висок.
«На Карла отмъсти! — пищят във рой
неверните към Мохамеда свой. —
Че християни пратил е — порой,
умират те, но не напускат бой!»
«Да бягаме!» — крещи изплашен воин.
Сто хиляди са в бяг под мрачен свод.
Не ще възпреш неверния им род! Аой.
Какво помага, че Марсили бяга?
Бой Марганицес, чичо му, затяга:
На Картаген той беше господарят.
И черна Етиопия — прастара,
с прокълната широконоса раса,
с уши широки — нему е подвластна.
Петдесетина хиляди застават
зад него дръзки и налитат бясно,
невернически боен вик надават.
Роланд извика: «Тук, това е ясно,
ще паднем мъченически, безгласно!
Позор — ако не водим бой до края!
Барони, с меча лъскав бийте — хайде,
защита на живота в боя дайте —
срам мила Франция да не сломява!
Ще дойде императорът — тогава,
щом над врага урока ни узнае:
за наш един — петнайсет техни, смаян,
ще ни благослови за вечна слава!» Аой.
Щом граф Роланд проклетата тълпа
