Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 21
(неизвестен автор)
захапва го, надува го, покрусен.
Високи планини, звукът далеч пътува,
на трийсет левги екът му се чува.
И Карл го чу с войската и се чуди.
И каза: „Бой при нашите бушува!“
А Ганелун, напротив, захитрува:
„При друг това нарекъл бих заблуда.“
С голяма скръб Роланд в тъжовен стан
наду печално своя олифан.
Разпуква слепоочия кръвта
и ясна кръв избликва на уста.
Гласът далеч лети, звучи със жар.
През прохода, минаващ, чу го Карл.
И Нейм го чу, и всички франки там.
И каза Карл: „Чух рога на Роланд!
Не би тръбил, ако не е в беда.“
А Ганелун: „Не е в беда — аз знам!
Стар вече сте, с прошарена глава.
Не сте дете — а пък какви слова!
Че на Роланд ний знаем гордостта.
И чудно е как бог търпи това:
той Ноплес взе
70
без заповед от вас.
Неверните излезли вън тогаз
и били се. Да няма там следа
от кръв — полето той залял с вода…
След заек с рог тръби до вечерта.
Днес с перовете прави си шега.
Та с него кой би влязъл в бой сега?
Защо се спряхте? Тръгвайте тоз час!
Голямата Земя е тъй далеч пред нас.“
Тръби Роланд с уста окървавена
и слепоочията му се пукат вече.
Тръби с душа от скръб опечалена
и чуха — Карл и франките далече.
„Безспирно рога — каза Карл — отеква!“
Отвръща Нейм: „В беда ни той упреква.
Че има бой, напълно съм уверен.
Предал ги е тоз, който туй отрече.
С оръжие и боен вик тръгнете
и своите знатни хора подкрепете!
Роланд тръби в неволя — чухте вече!“
Карл нареди и затръбиха воини.
И франките доспехи грабват бойни:
в позлата меч, и шлем, и здрава броня.
И щит красив, и копия от осен;
един ли флаг — червен, бял, син — те носят?
На бойните коне летят барони.
През проходите силно ги пришпорват.
Един на друг тревожно заговорват:
„Ако заварим граф Роланд жив, боже,
ще нанесем със него удар мощен!“
Напразни думи! Те далеч са още.
Денят и вечерта са прояснени.
Доспехите им в слънце са огрени.
И шлем, и броня блясък ронят вредом,
с рисунки на цветя са щитовете,
а копията — с дръжки позлатени.
Препуска Карл Велики — разгневен е,
и франките — от скръб и яд обзети.
Горчиво днеска плаче им сърцето,
че за Роланд от страх са притеснени.
Да хванат Ганелун крал Карл нарежда,
готвачите за стража му отрежда.
На главния готвач — Бесгун, той рече:
„Предател е, та здраво го пазете!
Рода ми той предал е, запомнете!“
Бесгун прие го между сто момчета,
добри и лоши — силни във ръцете.
Брадата му те скубят, без да трепнат,
по четири пестника му залепват,
с тояга здраво го налага всеки,
с верига го развеждат като мечка.
За срам на кон товарен те го метват
и бдят — на Карл ще го предават сетне.
Високи върхове — в мъгли забити. Аой.
Дълбоки долини — пенливи са реките.
Отпред, отзад без ред тръбят тръбите,
отвръщат те на рога зад горите.
Как разгневен препуска Карл Велики
и франките са бледни, ядовити.
Те плачат в скръб, не се усмихва никой.
Дано запази бог Роланд в бедите,
жив в оня страшен бой да го открият,
та враговете заедно да бият.
Не ще помогне никаква молитва,
тъй късно е — надеждата отлитва. Аой.
Изпълнен с гняв, препуска кралят Карл,
