Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 90

— По-скоро убедително — казах, приближавайки се до нея. — Нора Джоунс ще бере ядове, ако поемеш по тоя път.

Тя предизвикателно протегна чашата си:

— Да видим дали не си изгубил уменията си.

Докоснах устните си до мястото, където тя беше отпила, и вкусих виното. Беше се опитала да ми предаде страстта към енологията, но ме беше напуснала, преди да успея да усвоя основите.

— Ммм… шато-латур 1982 г. — казах наслуки.

Тя се усмихна леко на моята липса на убеденост, преди да отсече:

— Шато-марго 1990 г.

— Аз съм все така на кока-кола лайт — не е толкова сложно с датите.

Тя се засмя… както се смееше преди, когато се обичахме. Направи онова движение с главата, много бавно, което имаше навика да прави, когато искаше да се хареса, и един златист кичур се измъкна от шнолата, придържаща косите й.

— Как си?

— Добре — отговори тя. — Ти обаче все едно си останал заклещен в ранния палеолит — очевидно имаше предвид брадата ми. — А как е устата ти всъщност? Успяха ли да те зашият пак?

Смутено смръщих вежди.

— Какво да ми зашият?

— Парчето, което ти изтръгна блондинката в ресторанта. Това новата ти приятелка ли е?

Избягнах въпроса, като поръчах на бара същото като нейното вино.

Тя настоя:

— Хубава е. Не точно елегантна, но хубава. Във всеки случай май че нещото между вас е вулканично.

На свой ред и аз нападнах:

— А ти, добре ли върви с твоя спортист? Това може би не е най-остроумният, но наистина е хубавец. Във всеки случай сте хубава двойка и това е голямата любов според това, което четох.

— Сега такива вестници ли четеш? Писаха толкова глупости за нас, смятах, че си имунизиран. Колкото до голямата любов… Хайде, Том, много добре знаеш, че никога не съм вярвала в това.

— Дори с мен?

Тя отпи още една глътка, стана от табуретката и се облегна на прозореца.

— Като се изключи нашата връзка, моите истории никога не са били особено силни. Били са забавни, но винаги съм успявала да си спестя страстите.

Това беше едно от нещата, които ни разделиха. За мен любовта беше като кислорода. Единственото нещо, което придаваше на живота малко блясък, светлина и наситеност. За нея — колкото и вълшебна да беше — любовта беше само илюзия и измама.

С очи, зареяни някъде, тя уточни:

— Връзките започват и прекъсват, такъв е животът. Една хубава сутрин единият остава, а другият си тръгва, без непременно да се знае защо. Не мога да дам всичко на някого другиго с този Дамоклев меч над главата ми. Не искам да градя живота си върху чувства, защото те се променят. Те са крехки и несигурни. Ти смяташ, че са дълбоки, а те са подчинени на някоя минаваща покрай теб пола, на някоя закачлива усмивка. Свиря, защото музиката никога няма да си отиде от живота ми. Обичам книгите, защото винаги са тук. Хора, които се обичат цял живот… такива не познавам.

— Защото живееш в нарцистичен свят, сред артисти и известни хора, където връзките се прекратяват със скоростта на светлината.

Тя тръгна замислено към терасата и сложи чашата си на парапета.