Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 92

— Ония приказки преди малко…

— И престани да ме гледаш с тези опулени очи — изкрещя тя отново, забелязала изведнъж, че мокрите дрехи бяха прилепнали към формите й.

— Имам кърпа — предложи той и започна да рови в чантата си. — Както и сухи дрехи.

Тя измъкна чантата от ръцете му и отиде да се преоблече зад един бор.

— Не се възползвай да си плакнеш очите, гаден перверзник такъв! Не съм някоя от твоите куклички!

— Доста ще ми е трудно да те видя зад паравана ти — отбеляза той, хващайки в полет мократа тениска и шортите, които тя беше свалила.

— Защо вървиш след мен?

— Исках да прекарам малко време с теб, освен това и да те попитам нещо.

— Очаквам най-лошото.

— Защо преди малко ми каза, че историята от „Трилогията на ангелите“ ти е спасила живота?

Тя замълча, после отговори твърдо:

— Някой ден, ако престанеш да си толкова тъп, може би ще ти обясня.

Странно, рядко я беше виждал толкова отмъстителна. Все пак се опита да продължи разговора:

— Защо не ми предложи да дойда с теб на тази разходка?

— Исках да остана сама, Майло. Не ти ли мина през ума? — попита тя, навличайки смачкан пуловер.

— Но ние ще пукнем от тази наша самота! Да си сам, това е най-лошото.

Облечена с мъжки дрехи, които й бяха прекалено големи, Керъл излезе от прикритието си.

— Не, Майло, най-лошото е да си принуден да мъкнеш на гърба си типове като теб.

Той прие удара.

— Всъщност в какво точно ме обвиняваш?

— Зарежи, ще ми трябват три часа, за да изброя всичко — каза тя и започна да се спуска към плажа.

— Не, давай! Любопитно ми е — призна той, съгласувайки стъпките си с нейните.

— На тридесет и шест години си, а се държиш все едно си на осемнадесет — започна тя. — Ти си безотговорен и тромав, интересува те само да замъкнеш някоя в леглото си, кълнеш се само в три неща…

— Три неща?

— Коли, бира и чукане — обясни тя.

— Свърши ли?

— Не, смятам също така, че изобщо не можеш да дадеш спокойствие на една жена — изстреля Керъл в лицето му, стъпвайки на пясъка.

— Дай малко по-подробно.

Тя застана срещу него с ръце на кръста и го погледна в очите:

— Ти си от мъжете за еднократна употреба: каубой, с когото жените са готови да се позабавляват понякога, когато се чувстват самотни, и с когото може и да прекарат една нощ, но никога не си го представят като баща на децата си.

— Не всички са на твоето мнение! — защити се той.

— Така е, Майло. Всички жени, които имат и капчица мозък, мислят точно като мен. С колко свестни момичета си ни запознал през цялото това време? С нито едно! Виждали сме те с купища и все са едни и същи: стрийптизьорки, курви или нещастни момичета, които прибираш по евтините кръчми в ранните часове, за да се възползваш от слабостта им!

— Ами ти? Може ли да знам ти с какъв мъж си ни запознала? А, да, наистина, никога не сме те виждали с мъж! Това не е ли странно, сладурче? Минала си тридесетака и за нито една твоя връзка нищо не се знае!

— Може би просто не ти пращам факс всеки път, когато в живота ми има някой.

— Да бе! И това е, защото много добре се виждаш в ролята на съпругата на писателя, нали? Тази, за която пишат на гърба на книгата. Чакай, нещо такова: „Том Бойд живее в Бостън, Масачусетс, с жена си Керъл, двете им деца и лабрадора.“ Това чакаше, нали?