Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 89

Разбира се, предчувствах, че трябва да платя някаква цена. Преподавах литература и бях запомнил предупрежденията на авторите, на които се възхищавах: Стендал и неговото кристализиране; Толстой и неговата Анна Каренина, която се хвърля под влака, след като е пожертвала всичко за любимия; Ариан и Солал, двамата влюбени от „Красавицата на Господаря“, завършили неизбежния си упадък, упоени с етер в отвратителната самота на една хотелска стая. Но страстта е като наркотик: това, че познава разрушителното му действие, никога на никого не е попречило да се самоунищожи, след като си е сложил главата в торбата.

Изпълнен с измамната увереност, че съм наистина себе си само и единствено с нея, накрая бях убеден, че нашата любов ще бъде вечна и че ние ще успеем там, където другите се бяха провалили. Но Орор не ми помагаше да покажа най-доброто в мен. Отпращаше ме към черти в характера ми, които ненавиждах и с които се борех от много отдавна: известно собственическо чувство, преклонение пред красотата, слабостта да смятам, че красивата душа се намира непременно зад ангелско лице, както и една нарцистична гордост, че съм свързан с такава ослепителна жена — знак за придобитата разлика спрямо останалите мъжкари от моя вид.

Разбира се, тя умееше да се дистанцира от своята известност и твърдеше, че е просто жертва, но популярността рядко прави някого по-добър. Тя по-скоро засилва нарцистичните рани, отколкото да ги успокоява.

Всичко това го осъзнавах. Знаех, че най-голямата тревога, която Орор таи, е да види как красотата й повяхва или да загуби артистичния си талант — двете магически способности, които й бяха подарили висините и които я отличаваха от останалите хора. Знаех, че добре овладеният й глас можеше да затрепери. Знаех, че зад сигурната в себе си икона се крие жена, на която й липсва увереност, която трудно намира вътрешно равновесие и която лекува тревогите си със свръхактивност, редувайки кратките връзки и скъсванията без последици. И все пак, до самия край си бях мислил, че аз бих могъл да бъда нейният пристан, а тя — моят. За това трябваше да си имаме доверие, но тя по навик беше включила в нашата връзка двойствеността и ревността като средство за съблазняване, което съвсем не помагаше за създаването на искрена атмосфера. В крайна сметка нашата двойка се разпадна. Несъмнено можехме да бъдем щастливи на някой необитаем остров. Нейните приятели — парижки, нюйоркски или берлински псевдоинтелектуалци, смятаха, че моите популярни романи не отговарят на техния вкус, докато, от моя страна, Майло и Керъл я смятаха за високомерна и егоистична снобарка.

* * *

Бурята бушуваше и покриваше прозорците с плътна дъждовна завеса. В меката, изискана обстановка на „Бърбън Стрийт Бар“ Орор изсвири последните акорди на песента „A Case Of You“²², която беше изпяла с меланхоличен, копринен глас.

Докато посетителите ръкопляскаха, тя отпи глътка от чашата си с червено вино, сложена върху пианото, и благодари на слушателите си с кимване на глава. После затвори капака, за да покаже, че представлението беше свършило.