Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 83

Тръгнах с нежелание, нямах никакво желание да си губя времето с шопинг. Огромната зала, увенчана със стъклен купол, в която нямаше нищо мексиканско; напомняше по-скоро декорацията в стил ар нуво на магазините в Лондон, Ню Йорк или Париж. Кристалните полилеи се редуваха с гигантски снимки с претенции за художественост на Брад Пит, Роби Уилямс и Кристиано Роналдо. Мястото излъчваше нарцисизъм и суета.

— Добре, започваме с грижите за лицето — реши Били.

Грижите за лицето… Въздъхнах, поклащайки глава.

Елегантни като кукли, продавачките от козметичния щанд сякаш бяха клонирани. Те ни предложиха услугите си, но Били, която плуваше в свои води сред парфюмите, кремовете и лосионите, отклони предложението им.

— Занемарената брада и кроманьонският вид изобщо не ви отиват — отсече тя.

Въздържах се от какъвто и да било коментар. Наистина през последните месеци се бях запуснал.

Тя взе една кошница и хвърли в нея трите тубички, които беше избрала.

— Миене, ексфолиране, почистване — изброи Били.

После мина на друг щанд и продължи да коментира:

— Ценя приятелите ви. Вашият приятел е странен тип, нали? Толкова беше развълнуван, че ви вижда отново… Беше трогателно.

— Мислите ли, че повярваха на нашата история?

— Не зная — призна тя. — Трудно е да повярваш на невероятното, нали?

Басейн в хотела,

бар „Джимис“

Подслонен в сламена беседка, барът се намираше над басейна и предлагаше забележителен изглед към морето и към невероятното голф игрище, чиито осемнадесет дупки бяха разположени край океана.

— Е, какво мислиш за тази Били? — попита Керъл.

— Има такива крака, че да ти хвръкнат копчетата на дюкяна — заяви Майло, като отпиваше със сламка от коктейла си, сервиран в кокосов орех.

Тя го изгледа смаяно:

— Някой ден ще трябва да ми обясниш защо винаги свеждаш нещата до това…

Той сви рамене като дете, на което току-що са се скарали. Пред тях барманът силно разклащаше шейкъра, приготвяйки превзето съвършения „Афтър Ейт“, който Керъл беше поръчала.

Майло се опита да продължи разговора:

— Добре, а ти какво мислиш? Нали няма да ми кажеш, че си налапала въдицата за тази история с персонажа, паднал от някаква книга?

— Зная, че изглежда шантаво, но идеята много ми харесва — отговори тя замислено.

— Приемам, че физическата прилика е смущаваща, но не вярвам нито в приказки, нито в магии.

Керъл кимна на сервитьора, който взе празната й чаша. После се отдалечиха и седнаха на два шезлонга край басейна.

— Без значение дали ти харесва, с всички тези наранени персонажи историята в „Трилогията на ангелите“ е малко приказна — продължи тя, гледайки океана.

Тя искрено сподели:

— Тази книга е различна от другите. Тя кара читателите да преоткрият себе си, да преосмислят връзките си по неподозиран начин. Навремето тази история ми спаси живота и завинаги промени всичко, като позволи и на трима ни да напуснем квартала.

— Керъл?

— Какво?

— Това момиче, което се опитва да мине за Били, е просто измамничка. Мацката се възползва от слабостта на Том, за да го оскубе.