Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 80

Отдалеч виждам Керъл, която идва към мен. Носи светла рокля, която — поради играта на светлосенките — й придава лекота. Но това не е съвсем нейният тип. Повечето пъти, както много от момичетата от квартала, тя прикрива своята женственост под широки горни дрехи, суичъри с качулка, тениски XXL или анцузи, които я правят три пъти по-дебела. Натоварена с голям спортен сак, тя минава покрай тарикатите, без да обръща внимание на подигравките им или на неуместните им забележки, и идва при мен.

— Здрасти, Том.

— Здрасти — отговарям аз, като си махам слушалките.

— Какво слушаш?

Познаваме се от десет години. Ако не се брои Майло, това е единствената ми приятелка. Единственият човек (оставяме настрана г-ца Милър), с когото водя истински разговори. Връзката, която ни свързва, е неповторима. По-силна е, отколкото Керъл да беше моя сестра. По-силна и отколкото да ми беше гадже. Това е „нещо друго“, което ми е трудно да назова.

Познаваме се отдавна, но преди четири години нещо се промени. Един ден открих, че адът и ужасът живеят в съседния дом, на по-малко от десет метра от моята стая. Че момичето, с което се срещах сутрин на стълбите, беше мъртво отвътре. Че някои вечери, докарано до състоянието на предмет, то изпитва ужасяващи мъчения. Че някой беше изсмукал кръвта му, живота му, жизнените му сили.

Не знаех какво да направя, за да й помогна. Бях сам, на шестнадесет години, нямах пари, нямах банда, нямах оръжие, нямах мускули. Само мозък и желание, но това не е достатъчно, за да се противопоставиш на подлостта.

И тогава направих каквото можах — зачетох това, което тя беше поискала от мен. Не вдигнах никого под тревога, а й измислих една история. Една история без край, която проследяваше живота на Дилайла — девойка, която приличаше на нея като две капки вода, и на Рафаел — ангел пазител, който бдеше над нея още от детството й.

В продължение на две години виждах Керъл всеки ден и всеки нов ден беше обещание за ново развитие в моята история. Тя казваше, че този сюжет й служи като щит, с който посреща изпитанията в своя живот. Че моите персонажи и техните приключения я пренасят в един въображаем свят, в който понася по-леко действителността.

Непрестанно обвинявайки се, че не мога да помогна на Керъл по друг начин, отделях все повече и повече време да измислям приключенията на Дилайла. Посвещавах им по-голямата част от свободното си време, създавайки вселена като от филм в един загадъчен и романтичен Лос Анджелес. Правех проучвания, търсех трудове върху митовете, поглъщах стари трактати върху магията. По цяла нощ се занимавах с това и ден след ден многобройните персонажи оживяваха, изправяха се лице в лице с тяхната част от сянката и страданието.