Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 77

— Може би и те се наричат Касиопея и Орион — отбеляза той, като посочи с брадичка към двете красавици.

— Ако си мислиш, че си забавен…

— Слушай, Керъл, не си ми жена, а още по-малко майка! И освен това как влезе в стаята ми?

— Аз съм ченге, приятелче! Ако си мислиш, че някаква проста врата на хотелска стая ще ми се опъне… — каза тя, хвърляйки платнена чанта върху един от ратановите фотьойли.

— Аз това го наричам насилие над личния живот.

— Ами добре, обади се на полицията.

— Ти да не си мислиш, че си забавна?

Засегнат, той вдигна рамене и смени темата:

— Всъщност проверих на рецепцията. Том наистина е отседнал в хотела със своята „приятелка“.

— Знам, и аз направих проучване: апартамент №12, две отделни легла.

— Това успокоява ли те?

Тя въздъхна:

— Като започнеш така, ставаш по-тъп от дървен налъм…

— А Орор? И това ли проучи?

— Абсолютно! — каза тя и се приближи до далекогледа, за да насочи обектива по посока на брега:

Няколко секунди гледа внимателно широкото пространство от бял пясък, галено от прозрачните вълни.

— И ако сведенията ми са точни, в този момент Орор би трябвало да се намира… точно тук.

Тя закрепи положението на далекогледа, за да позволи на Майло да погледне.

Близо до брега красивата Орор в секси костюм караше водни ски в компанията на Рафаел Барос.

— Тоя тип не е зле, нали — попита Керъл, като си върна наблюдателния пост.

— Така ли мислиш?

— Да не е трудно! Видя ли раменете и тялото му? Тоя пич има физиономия на киноартист и тяло на гръцки бог!

— Добре, стига толкова! — измърмори Майло и побутна Керъл, за да си върне контрола над телескопа — Мислех, че беше направен, за да наблюдаваш Орион и Касиопея…

Тя се усмихна леко, докато той си търсеше нова жертва за шпиониране.

— Горещата брюнетка с фалшивите цици е…

— Да, тя е! — прекъсна го Керъл. — Когато престанеш да се забавляваш, ще можеш ли да ми кажеш как ще си платим сметката в хотела?

— Никаква идея нямам — призна Майло тъжно.

Той махна спортния сак, сложен на стола, за да седне срещу Керъл.

— Това нещо тежи цял тон. Какво има вътре?

— Нещо, което донесох за Том.

Той смръщи вежди и я подкани да обясни.

— Вчера сутринта се върнах в дома му, преди да дойда при теб. Исках да претърся къщата, за да намеря други следи. Качих се в стаята му и представи си: картината на Шагал беше изчезнала!

— Гадост!

— Ти знаеше ли, че зад платното има скрит сейф?

— Не.

За момент Майло си върна надеждата. Може би Том имаше скрити спестявания, които биха им позволили да платят една част от дълговете си.

— Бях заинтригувана и не можах да се въздържа да не опитам няколко комбинации…

— И успя да отвориш сейфа — отгатна той.

— Да, като въведох кода 07071994.

— И това ти хрумна просто така? — иронизира я той. — Божествено вдъхновение?

Тя не обърна внимание на сарказма му.

— Това е просто датата на двадесетия му рожден ден: 7 юли 1994 г.

При това припомняне лицето на Майло помръкна и той избоботи тихо:

— По онова време не бях с вас, нали?

— Не… беше в затвора.