Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 76
Гийом Мюсо
Разположени сред водата, малки частни островчета посрещаха избраниците, които започваха своя ден със загар под палапи със сламени покриви.
С око, залепено за далекогледа, Били изпадна във възторг:
Тя се забавлява така няколко минути, докато лек ветрец не я накара да се свие на един ратанов фотьойл. Докато си разтриваше раменете, за да се стопли, тя почувства нещо във вътрешния джоб на сакото. Беше портфейлът на Том. Стар модел, много дебел, от грапава кожа и с протрити ъгли. Обзета от любопитство, тя го отвори без много скрупули. Беше пълен с едрите банкноти, получени след залагането на картината. Но не парите я интересуваха. Намери снимката на Орор, която беше видяла предния ден и я обърна — на гърба й откри женски почерк:
Любовта: това е ти да бъдеш за мен ножът, с който дълбая в себе си.
Мда, цитат, който пианистката сигурно беше преписала от някъде. Нещо егоцентрично, измъчено и доста болезнено, за да го играе романтично-готическа.
Били върна снимката на мястото й и разгледа останалото съдържание. То не беше кой знае какво: кредитни карти, паспорт, две хапчета „Адвил“. Това беше всичко. Но откъде идваше тогава тази издутина в основата на джоба за банкноти? Тя внимателно разгледа портфейла и откри нещо като подплата, зашита с дебел конец.
Изненадана, тя свали щипката си за коса и с нейна помощ се опита да разшие част от шева. После тръсна джобчето и нещо малко и блестящо падна в дланта й.
Беше гилза от огнестрелно оръжие.
Сърцето й заби трескаво в гърдите. Разбирайки, че току-що е открила тайна, тя побърза да върне гилзата на дъното на подплатата, но усети, че там има и друго нещо. Беше стара снимка от полароид, пожълтяла и малко неясна. На нея се виждаше двойка прегърнати младежи пред ограда на дълъг панелен блок. Позна Том без затруднение, като прецени, че по онова време едва ли е имал и двадесет години. Младата жена беше още по-млада, сигурно на седемнадесет или осемнадесет години. Беше хубаво момиче, южноамерикански тип. Високо и слабо, то имаше великолепни светли очи, които пронизваха снимката, независимо от лошото качество. От позата им ставаше ясно, че тя беше направила снимката, държейки апарата с изпъната ръка.
— Хей, не се притеснявайте!
Били изтърва снимката и подскочи. Обърна се и…
— Хей, не се притеснявай! — извика един глас.
С око на телескопа Майло разглеждаше привлекателната физика на две полуголи нимфи, които бяха легнали на слънце край басейна, когато Керъл се появи на терасата. Той подскочи и се обърна да види приятелката си, която го гледаше строго:
— Обръщам ти внимание, че това е направено за наблюдаване на Касиопея или Орион, а не да си плакнеш очите!
