Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 75
Гийом Мюсо
— Че аз да не съм цял тон? — възрази тя, изоставяйки Пабло пред концентрата от женска магия, който се носеше откъм чантата на Орор.
— Освен това е много опасно. Тъмно е, пътищата са много лоши, навсякъде дупки и неравности…
— Trato hecho19? — попита Пабло, като дойде при нас.
Били го поздрави:
— Това е добра сделка. Повярвай ми — приятелката ти ще те боготвори! — обеща му тя и взе неговите ключове.
Поклатих глава:
— Това е абсурдно! Това нещо ще ни остави след двадесет километра. Ремъкът сигурно е износен до кордата и…
— Том.
— Какво?
— Този вид скутери нямат ремък. Престанете да се правите на мъж — нищо не разбирате от механика.
— Може би това нещо дори не е подкарвано от двадесет години — казах аз и завъртях ключа.
Моторът прокашля два-три пъти, преди да започне работливо да мърка. Били се качи зад мен, сложи ръцете си около кръста ми и облегна глава на рамото ми.
Скутерът полетя с трещене в нощта.
20
Градът на ангелите
Не е важно колко пъти си ударил, важно е колко удара си получил и на колко си устоял, за да вървиш напред.
През завесите проникваше утринна светлина. Били отвори очи, сподави прозявката и се изтегна мързеливо. Дигиталният екран на будилника показваше малко след 9 ч. Тя се обърна на матрака си. На няколко метра от нея, на отделно легло, Том се беше свил на една страна и беше потънал в дълбок сън. Изтощени и отпаднали, бяха стигнали до хотела през нощта. Старият скутер на Пабло беше предал богу дух на десетина километра от тяхната цел и трябваше да завършат пътуването си пеш, като си разменяха остроти през всичките последвали часове ходене.
По къси панталонки и потник с презрамки Били скочи на паркета и се отправи с леки стъпки към канапето. Освен двете широки легла, апартаментът имаше централна камина и просторен хол, чието обзавеждане беше смесица от традиционна мексиканска мебелировка и технологични играчки: плоски екрани, различни системи за аудио и видео, безжичен интернет… Младата жена потръпна от студ и грабна сакото на Том, в което се уви като в наметало, преди да излезе през френския прозорец.
Още щом пристъпи навън, дъхът й спря. Вчера през нощта си бяха легнали в тъмното, все още изнервени и прекалено изтощени, за да се насладят на гледката. Но тази сутрин…
Били тръгна по окъпаната в слънце тераса. Оттук тя се извисяваше над полуостров Баха — вълшебно място, където Тихият океан се сливаше с Кортесово море. Дали вече беше съзерцавала толкова опияняващ пейзаж? Не си спомняше. Облегна се на парапета с усмивка на уста и с блеснали очи. На фона на планините стотина малки къщички се редуваха хармонично по протежение на плаж с бял пясък, къпан от море в сапфирен цвят. Името на хотела — „Ла Пуерта дел Параисо“ — обещаваше врата към рая. Наистина не беше далече…
Тя приближи едното си око до телескопа, поставен върху триножник, предназначен за любителите астрономи, но вместо да наблюдава небето или планините, насочи обектива към басейна на хотела. Огромни преливащи басейни на три различни етажа се спускаха към плажа и сякаш се сливаха с океана.
