Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 74
Гийом Мюсо
Шерифът му ги върна, като си позволи да зададе въпроса, който му пареше на езика:
— Татуировката на ръката ви е на
— Не бива да се вярва на всичко в интернет — посъветва го Майло, излизайки от стаята.
На паркинга старателно прегледа бугатито. Колата беше в добро състояние. Имаше бензин, а чантите, които бяха останали в багажника, свидетелстваха за това, че пътниците са бързали. Той отвори чантите и намери в тях женски дрехи и козметични продукти. В жабката напипа пътна карта и модно списание.
— Е? — попита Керъл, като се приближи до него. — Намери ли нещо?
— Може би… — отговори той и й показа маршрута, начертан на картата. Всъщност оня чужденец те покани на вечеря, нали?
— Поиска ми номера и ми предложи да излезем някоя вечер. Това притеснява ли те?
— Не, разбира се. В края на краищата не е направил нищо осъдително, нали?
Тя тъкмо щеше да му отговори да си гледа работата, когато…
— Видя ли това? — извика тя и му показа снимките на Орор и Рафаел Барос на техния райски плаж.
Майло постави пръст върху кръстчето, нарисувано с маркер върху картата, и предложи:
— Какво ще кажеш за уикендче в някой хубав хотел на мексиканския бряг?
Били поглаждаше копринения набор на една къса дантелена нощничка:
— Ако й подариш това, приятелката ти ще ти направи неща, които никога не ти е правила. Работи, за които дори не знаеш, че съществуват, толкова са мръснички…
Пабло беше облещил очи. От десет минути Били се опитваше да размени съдържанието на своята чанта за скутера на младия бензинджия.
— А това е най-доброто — заяви тя, като извади от чантата кристално флаконче, чиято кристална запушалка проблясваше като диамант.
Тя отвори шишенцето и направи загадъчна физиономия като фокусничка, която ще изпълнява номер.
— Помириши — каза тя и доближи еликсира до нос на младия мъж. — Усещаш ли това бликащо и очароващо ухание. Тези закачливи и кокетни нотки? Остави се да те погълнат есенциите на виолетки, нар, розов пипер и жасмин…
— Спрете да покварявате това момче! — помолих я аз. — Ще ни навлечете още неприятности.
Но Пабло искаше единствено да бъде хипнотизиран и за негово най-голямо удоволствие младата жена продължи тирадата си:
— Остави се да те опиянят тези нотки на мускус, фрезия и иланг-иланг…
Изпълнен със съмнения, се доближих до скутера. Беше старо колело, имитация на италианска „Веспа“ от местен конструктор, който ги е продавал в Мексико през 70-те години. Беше пребоядисван вече няколко пъти и беше покрит с многобройни лепенки, слели се с каросерията. На една от тях дори пишеше:
Зад мен Били продължаваше с номерата си:
— Повярвай ми, Пабло, когато една жена носи този парфюм, тя прониква в омагьосана градина, изпълнена с чувствени ухания, които я превръщат в дива, ненаситна тигрица, жадна за с…
— Престанете с този цирк — настоях аз. — Така или иначе, никога няма да можем да се качим и двамата на този скутер.
