Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 73
Гийом Мюсо
— Дайте ми ключовете да заключа.
— Стига, Том! Релакс. Престанете да виждате опасност навсякъде! Забравете колата за малко. Ще ме почерпите тортили и пълнени чушки, а после ще се опитате да ми ги опишете колкото можете по-добре!
Проявих слабост и я последвах в тази кръчма, където се надявах да прекараме приятно. Но зле си бях направил сметката и не бях взел предвид малшанса, който си доставяше удоволствието да се нахвърля върху нас още от началото на това невероятно пътуване.
— Ко… колата — започна Били, докато сядахме на терасата, за да опитаме царевичните палачинки.
— Какво?
— Не е там — отчаяно сочеше мястото на паркинга.
Излязох от кръчмата бесен, без да съм изял и един залък.
— Престанете да виждате опасност навсякъде, така ли? Отпуснете му края, така ли? Това ли точно ме съветвахте? Сигурен бях, че ще ни измамят! Дори им дадохме пълен резервоар!
Тя ме погледна отчаяно, но това продължи само миг, после каза с обичайния си сарказъм:
— Ако бяхте сигурен, че ще я откраднат, защо не се върнахте да я заключите? Всеки с грешките си в края на краищата!
Отново се въздържах да не я удуша. Сега вече нямахме нито кола, нито багаж. Беше се стъмнило и започваше да става студено.
—
— Какво значи това? — попита Майло, подавайки на офицера шофьорската си книжка и застраховката на бугатито.
Леко притеснен, помощник-шерифът уточни въпроса си, посочвайки зад стъклото силуета на Керъл, заета да попълва някакви документи със секретарката.
— Вашата приятелка, там, Керъл, тя е ваша „приятелка“ или просто приятелка?
— Защо, имате намерение да я поканите на вечеря ли?
— Ако е свободна, наистина бих искал. Тя е страхотно…
Той се опита да намери думите, като внимаваше да не каже нещо неуместно, но си даде сметка за непохватността си и предпочете да не довърши изречението си.
— Изпълнете си задълженията, приятелю — посъветва го Майло. — Опитайте си късмета — за юмрука в мутрата ви ще реша тогава.
Помощник-шерифът остана като попарен, провери документите на колата, преди да подаде на Майло ключовете на бугатито.
— Можете да я вземете: всичко е наред, но занапред избягвайте да я давате на кой да е.
— Не беше кой да е, беше най-добрият ми приятел.
— Ще е добре да избирате по-внимателно приятелите си, може би.
Майло щеше да му отвърне нещо неприятно, но Керъл влезе при тях в кабинета.
— Когато ги спряхте, шерифе, сигурен ли сте, че караше жена? Никакво съмнение?
— Имайте ми доверие, сержант — мога да разпозная жена.
— А мъжът на другата седалка този ли беше? — попита тя, като му показа един роман, на който имаше снимката на Том.
— Право да си кажа, не му обърнах много внимание на вашия приятел. Говорих предимно с блондинката. Истинска досадница.
Майло реши, че си губи времето и си поиска документите.
