Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 72
Гийом Мюсо
Когато се прибра у дома, Джанет наистина се нахвърли на книгата. Започна да я чете в кухнята, като трескаво прелистваше страниците така, че за малко да забрави яденето във фурната. По-късно, в леглото, тя продължи да чете глава след глава с такова увлечение, че Джон разбра, че тази вечер няма да го огрее и ще трябва просто да спи. Заспа в лошо настроение, бесен, че сам си беше навлякъл нещастието, като донесе под покрива си проклетата книга, която го лишаваше едновременно от вечерята му и от съпружеските му права. Бавно заспа, намирайки утеха в обятията на Морфей, който за компенсация му изпрати един приятен сън, в който „Доджърс“, неговият любим отбор, печелеше шампионата по бейзбол с победа срещу „Янкис“. Внезапно обаче някакъв крясък го събуди.
— Джон!
Той отвори очи, обзет от паника. До него жена му викаше силно:
— Нямаш право да ми причиняваш това!
— Какво да ти причинявам?
— Книгата спира насред 266-та страница! — упрекна го тя. — Останалото са само бели страници!
— Ама аз нямам никаква вина за това!
— Сигурна съм, че си го направил нарочно.
— Ама не, виж! Защо говориш така?
— Искам да прочета продължението!
Брейди си сложи очилата и погледна будилника:
— Ама, бебчо, два часът посред нощ е! Откъде да ти намеря продължението?
— „24 Маркет“ е отворен през цялата нощ… Моля те, Джон, иди и ми купи нов екземпляр. Вторият том е още по-хубав от първия.
Джон Брейди въздъхна. Беше се оженил за Джанет преди тридесет години, за добро или за лошо. Тази вече беше за лошо, но той го приемаше. В края на краищата и с него не беше лесно да се живее.
Все още спейки, надигна старото си тяло, нахлузи едни дънки и широк пуловер, преди да слезе да изкара колата от гаража. Пристигайки в „24 Маркет“, той хвърли дефектния екземпляр в уличната кофа.
Почти бяхме стигнали. Ако можеше да се вярва на пътните табели, оставаха по-малко от сто и петдесет километра до Кабо Сан Лукас — нашата дестинация.
— Това е последно зареждане с бензин — установи Били, паркирайки на бензиностанцията.
Още не беше изгасила мотора, когато някой си Пабло — така пишеше на тениската му — притича, за да напълни резервоара и да измие предното стъкло.
Стъмваше се. Били присви очи, като се опитваше да прочете през стъклото една дървета табелка във формата на кактус, на която бяха изброени специалитетите на местната закусвалня.
— Умирам от глад. Искате ли да хапнем нещо? Сигурна съм, че там вътре има разни мазни, но хубави неща.
— Накрая ще получите стомашно разстройство от толкова много ядене.
— Няма страшно, Вие ще се грижите за мен. Сигурна съм, че можете да бъдете много секси в ролята на добрия доктор.
— Вие сте абсолютно луда!
— По чия вина, според вас? Освен това, сериозно, Том, отпуснете му края понякога. Не бъдете толкова тревожен. Оставете живота да ви поднесе нещо добро, вместо непрекъснато да се съмнявате.
Тя излезе от колата, гледах я как се изкачва по дървената стълба, която водеше към ресторанта. С прилепналите си дънки, пристегнатото кожено яке и сребърната чантичка, тя приличаше на
