Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 71
Гийом Мюсо
Били поклати глава.
— Красива тирада, но Орор Ви е харесвала и защото е била хубава. Не е сигурно, че ако беше с 50 кила по-дебела, щеше да ви развълнува толкова, дори с Моцарт и Шопен…
— Добре, стига толкова вече. Карайте!
— И как точно да тръгна? Ако мислите, че нашата кошница ще устои на удара с някоя овца…
Тя дръпна от своята „Дънхил“, преди да продължи да ме дразни:
— Вашите разговорчета за Шопенхауер преди чукане ли бяха или след?
Погледнах я слисано:
— Ако аз ви правех подобни забележки, вече щях да съм изял една яка плесница…
— Стига де. Това беше, за да ви разсмея. Харесва ми как се смущавате и се изчервявате.
Както всяка седмица, Тереза Родригес дойде в дома на Том, за да почисти. Напоследък писателят не искаше да бъде обезпокояван и затова беше залепил една бележка на вратата, за да я освободи от работата й, но никога не беше забравял да добави и плик, съдържащ пълното заплащане на услугите й. Днес на вратата нямаше бележка.
Възрастната жена мразеше да й плащат, за да не прави нищо, но най-вече се тревожеше за този, когото познаваше от „Макартър Парк“ още когато беше дете.
На времето тристайният апартамент на Тереза беше на същата площадка като апартамента на майката на Том и в съседство с апартамента на семейството на Керъл Алварес. Тъй като Тереза живееше сама след смъртта на съпруга си, момченцето и неговата приятелка бяха свикнали да ходят при нея да си пишат домашните. Атмосферата беше спокойна в сравнение с положението в техните домове: от едната страна, вятърничава и невротична майка, която колекционираше любовниците си и разтуряше семейства, от другата — тираничен втори баща, който постоянно ругаеше голямото си семейство. Тереза отключи вратата със своя ключ и се вцепени от безпорядъка, който цареше в къщата. После събра цялата си смелост и започна да въвежда ред. Пусна прахосмукачка и изми пода, включи съдомиялната, изглади една камара дрехи и почисти последиците от цунамито, което беше опустошило терасата.
Напусна къщата три часа по-късно, след като разпредели боклуците и сложи пластмасовите торби в съответните кофи.
Беше почти 17 ч., когато службата за извозване на отпадъците мина, за да изпразни контейнерите на живущите в „Малибу Колъни“.
Докато товареше една от обемистите кофи с боклук, Джон Брейди, един от служителите, който беше дежурен тази вечер, намери почти нов екземпляр от втория том на „Трилогията на ангелите“. Сложи го настрана и изчака края на обиколката, за да може по-добре да го разгледа.
Жена му беше прочела първия том и чакаше с нетърпение излизането на втория в джобен формат. Ето че сега щеше да й достави удоволствие.
