Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 66

Тя ме гледаше глупаво, но все още нямаше желание да тръгне с мен.

— Ще ви отведа в хотела — настоях и й подадох ръка.

— Como chingas¹⁵! — подсвирна Хесус през зъби.

Не отговорих на предизвикателството и не изпусках Били от очи.

— Само като сме заедно, ще можем да се измъкнем от тая каша. Вие сте моят шанс, а аз съм вашият.

Тя искаше да ми отговори, когато Хесус ме нарече „joto“¹⁶ — израз, който ми беше познат, защото беше любимата ругатня на Тереза Родригес, една възрастна хондураска, съседка на майка ми в „Макартър Парк“, която идваше при мен да чисти.

Юмрукът ми полетя от само себе си. Истински неспасяем десен, както в доброто старо време на моето юношество, и той отпрати Хесус на съседната маса, като разпиля халбите с бира и чашите. Беше хубав челен удар, право в лицето, но за жалост не последваха други.

За по-малко от секунда залата се наелектризира, посетителите, очаровани от нарасналото оживление, посрещнаха с викове началото на разправията. Двама типове, дошли отзад, ме повдигнаха от земята, докато трети побойник ме караше да съжалявам, че бях стъпил в този бар. Лице, черен дроб, стомах: ударите се сипеха върху мен с изумителна бързина и по някакъв неясен начин от този бой ми ставаше добре. Не от мазохизъм, а защото някак си сякаш това мъчение беше етап от моето възстановяване. С наведена глава, усещах вкуса на желязо от кръвта, която течеше от устата ми. Пред очите ми на равни интервали се редуваха калейдоскопични образи, смесица от спомени и от сцени: влюбеният поглед на Орор — на снимките в списанието — предназначен за друг, а не за мен, предателството на Майло, изгубеният поглед на Керъл, татуировката под кръста на Палома, латиноамериканската секс-бомба, която беше увеличила звука на музиката, виждах я как се поклаща в ритъма на пречистването, което ми налагаха. Колкото до силуета на Били, видях я как върви с бутилката със скорпиона в ръка, за да я стовари върху главата на единия от нападателите ми.

Изведнъж всичко наоколо изчезна. С облекчение разбрах, че празникът беше свършил. Почувствах, че ме вдигат, носят ме под мишниците сред тълпата, преди да се приземя навън, под дъжда, и да свърша с нос насред кална локва.

19

Road Movie¹⁷

Щастието е сапунен мехур — мени си цвета като ириса и се пука, когато го докоснеш.

Балзак

— Майло, отвори ми!

Пристегната в униформата си, Керъл блъскаше по вратата със силата и властта, които й даваше законът.

Пасифик Палисейдс,

малка къща на два етажа,

обвита от сутрешната мъгла

— Предупреждавам те: говоря като полицай, не като приятел. В името на закона на Калифорния, изисквам да ме пуснеш да вляза.

— Пикая му аз на мутрата на закона на Калифорния — изръмжа Майло, открехвайки вратата.

— Много конструктивно, наистина! — укори го тя, като го последва вътре.

Той беше по анцуг и носеше стара тениска с надпис Space Invaders. Беше блед, около очите му имаше сини кръгове, а косата му приличаше на разплетена кошница. Татуирани на двете му ръце, кабалистичните знаци на Мара Салватруча блестяха със злокобен пламък.