Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 67
Гийом Мюсо
— Обръщам ти внимание, че няма и 7 часа сутринта, че спях и че не съм сам.
На стъклената масичка в хола Керъл видя трупа на бутилка долнопробна водка и почти празно пликче с трева.
— Мислех, че си спрял това — каза тя тъжно.
— Ами не, както виждаш — животът ми е съвършено объркан, разорих най-добрия си приятел и дори не мога да му помогна да се оправи с неприятностите си и да, напих се, изпуших три-четири джойнта и…
— ъ… и имаш компания.
— Да, и това си е моя работа, разбрано?
— Коя е? Сабрина? Вики?
— Не, две курви за по 50 долара, които забърсах на „Крийк Авеню“. Това обяснение достатъчно ли ти е?
Хваната натясно, тя се усмихна смутено, понеже не можеше да разбере дали той казваше истината или беше решил да я предизвика.
Майло включи кафе машината и пъхна една капсула, прозявайки се.
— Добре, Керъл, сигурно имаш сериозна причина, за да ме събудиш посред нощ.
Младата полицайка за момент се смути, преди да събере мислите си:
— Вчера вечерта подадох сигнал за твоето бугати в управлението и помолих да ме уведомят, ако има нещо ново. И познай какво? Преди малко са намерили колата ти в една горичка близо до Сан Диего.
Най-накрая лицето на Майло светна.
— А Том?
— Никакви новини. Бугатито е било проверено за превишена скорост, но водачката е отказала да спре.
— Водачката?
— Според местната полиция, не е карал Том, а някаква млада жена. Все пак в доклада се споменава за присъствието на мъж.
Тя нададе ухо към банята. Към шума от водата на душа се беше прибавил и шум от сешоар — там наистина имаше двама души…
— Близо до Сан Диего, казваш?
Керъл погледна доклада:
— Да, в едно запустяло място около Ранчо Санта Фе.
Майло се почеса по главата, внасяйки още малко безпорядък в разрошената си коса.
— Мисля, че ще отида на място с колата, която взех под наем. Като се поогледам наоколо, може би ще намеря нещо, което да ми подскаже къде е Том.
— Идвам с теб!
— Няма нужда.
— Не ти искам мнението. Ще отида там, независимо дали искаш или не.
— А бачкането ти?
— Не помня откога не съм вземала отпуск! Няма да е зле да сме двамата, за да потърсим по-добре.
— Много ме е страх да не направи някоя простотия — призна Майло с разсеян поглед.
— А ти не вършиш ли простотии? — попита го тя остро.
Вратата на банята се отвори и две южноамериканки излязоха от там, бърборейки. Едната полугола, само с една кърпа, омотана около косата, другата увита в някакъв пеньоар.
При вида им Керъл изпита отвращение: двете момичета приличаха на нея! Бяха вулгарни и повехнали, но едната имаше нейния светъл поглед, а другата — високия ръст и трапчинките. Щеше да бъде като тях, ако не се беше изтръгнала от „Макартър Парк“.
Тя прикри смущението си, но той се досети.
— Аз се връщам в управлението да предупредя, че ще отсъствам — каза тя накрая, за да разчупи започващото да натежава мълчание. — Ти вземаш душ, изпращаш си приятелките и идваш у нас след час, става ли?
Колебливо отворих едното си око. В мокрия път се отразяваше ослепително слънце, което изпращаше утринните си лъчи в предното стъкло, покрито с капки дъжд.
