Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 64

Но сега всичко това беше останало далеч. Много далеч. Бях се отказал от писането и писането вече не ме искаше.

* * *

Таблетка успокоително. Не се опитвай да мислиш, че си по-силен, отколкото си. Приеми зависимостта си смирено.

Легнах си, загасих светлината и започнах да се въртя в леглото. Невъзможно беше да заспя. Чувствах се безпомощен. Защо вече не бях способен да упражнявам занаята си? Защо бях станал безразличен към съдбата на моите персонажи?

Старият будилник показваше почти 23 ч. Започвах сериозно да се тревожа за Били, която все още не се беше прибрала. Защо и бях говорил толкова остро? Защото, от една страна, нейното появяване ми беше дошло в повече, но най-вече понеже се чувствах неспособен да намеря в себе си сили да я върна в нейния въображаем свят.

Станах, облякох се набързо и излязох на дъжда. Вървях около десет минути, преди да забележа зеленикава светеща табела, която отдалеч оповестяваше присъствието на „Линтерна Верде“.

Беше някакъв обикновен бар, посещаван основно от мъже. Заведението беше пълно, а обстановката — празнична. Текилата се лееше обилно, а от уредбата се дънеше хард рок. Една сервитьорка носеше табла с натрупани на нея бутилки и минаваше от маса на маса, за да ги зарежда с алкохол. Зад тезгяха един хилав папагал забавляваше присъстващите, докато една друга бар-русалка — която редовните посетители наричаха Палома — играеше на секс-бомба, докато приемаше поръчките. Поисках й една бира и тя ми сервира „Корона“ с четвъртинка лимон, пъхнат в гърлото на бутилката. Обходих присъстващите с поглед. Залата беше украсена с дървени паравани, които смътно напомняха изкуството на маите. Закачени по стените, стари снимки от уестърни съжителстваха с неколцина знаменитости от местния футболен отбор.

Били беше седнала в дъното на залата на маса с двама здравеняци, които се правеха на важни и шумно се забавляваха. С бирата в ръка се доближих до групата. Тя ме видя, но предпочете да се направи, че не е. По вида на разширените зеници на младата жена се досетих, че вече беше изпила няколко чаши. Познавах слабостите й и знаех, че алкохолът не й понася. Познавах и тоя тип мъже и жалката им тактика: тия момчета не бяха измислили машината за извиване на бананите, но притежаваха истински инстинкт, за да открият достатъчно уязвими жени, готови да станат тяхна жертва.