Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 45

Сякаш за да си причиня болка, отворих списанието на посочените страници и открих ефектни снимки, заснети на някакво райско място. Сред стръмни скали, бял пясък и тюркоазена вода, Орор сияеше от красота и спокойствие в прегръдките на своя идалго.

Причерня ми. Разтреперих се, опитвах се да прочета статията, но не успявах. Единствено изведените на преден план изречения болезнено се отпечатаха в ума ми.

Орор: „Нашата история е отскоро, но зная, че Рафаел е мъжът, когото съм чакала“.

Рафаел: „Нашето щастие ще бъде пълно, когато Орор ме дари с дете“.

Отвратено захвърлих тоя парцал, после, въпреки че ми беше отнета книжката, седнах на волана, затворих вратата и обърнах обратно, за да се върна в града.

— Ей, няма да ме изоставите така, на пътя! — извика Били, размахвайки ръце пред колата.

Оставих я да се качи, за да установя, че нямаше намерение да ми даде дори миг отдих.

— Разбирам болката ви… — започна тя.

— Безполезно е да се разчувствате, нищо не разбирате.

Карах и се опитвах да си подредя мислите. Трябваше да премисля всичко, което се беше случило от тази сутрин досега. Трябваше да…

— И къде смятате да отидете?

— В моя дом.

— Но вие вече нямате ваш дом! А и аз впрочем вече нямам мой дом.

— Ще намеря адвокат — промърморих. — Ще намеря начин да си върна къщата и всички пари, които загубих заради Майло.

— Няма да стане — отсече тя, поклащайки глава.

— Затваряйте си устата! И си гледайте вашата работа.

— Но това е и моя работа! Напомням ви, че съм блокирана тук по ваша вина заради тъпата лошо отпечатана книга!

Докато чаках на червеното на светофара, бръкнах в джоба си и с облекчение намерих кутийката си с успокоителни. Имах счупено ребро, глезенът ми гореше, а сърцето ми беше разбито. Така че без никакво чувство за вина сложих три хапчета под езика си и изчаках да се стопят.

— Толкова по-лесно е… — подхвърли Били с глас, в който се четеше упрек и разочарование.

Точно в този момент изпитах голямото желание да я изкормя, но поех дълбоко въздух, за да запазя спокойствие.

— Няма да си върнете приятелката, като стоите със скръстени ръце и се тъпчете с лекарства!

— Нищо не знаете за връзката ми с Орор. И за ваше сведение, трябва да ви кажа, че вече съм опитал всичко, за да си я върна отново.

— Може би сте бил непохватен или моментът не е бил подходящ. Може би си мислите, че познавате жените, а всъщност не разбирате кой знае какво. Мисля, че мога дави помогна…

— Ако наистина искате да ми помогнете, дайте ми една минутка тишина. Само една!

— Искате да се отървете от мен? Е, добре, залавяйте се за работа. Колкото по-бързо завършите романа, толкова по-бързо ще се върна в света на фикцията!

Доволна от точната си реплика, тя скръсти ръце и зачака реакция, която така и не дойде.

— Слушайте — подхвана тя въодушевено. — Предлагам ви сделка: заминаваме за Мексико, аз ви помагам да си върнете вашата Орор, а в замяна вие ще напишете третия том на вашата трилогия, защото това е единственият начин да ме върнете там, откъдето идвам.