Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 47
Гийом Мюсо
— Къде отиваме? — попита тя и избърса една сълза.
— В Мексико — отвърнах, — за да си върна живота и да променя вашия.
15
Споразумението
Спряхме на една бензиностанция точно след Торънс Бийч. Не знам дали бугатито имаше мотор на ракета, но във всеки случай харчеше също толкова гориво!
На колонките с бензин имаше много хора. За да избягна дългото чакане, реших да заредя на един от автоматите. Слизайки от колата, за малко щях да изкрещя — глезенът ме болеше все по-силно и беше започнал да се надува. Поставих картата си, набрах номера, съответстващ на местоживеенето ми, последван от моето…
НЕДОСТАТЪЧНА НАЛИЧНОСТ ЗА ЗАРЕЖДАНЕ НА ГОРИВО
Съобщението стоеше с дигитални букви на екрана. Издърпах си платинената банкова карта, потърках я в ръкава на ризата си и повторих операцията, но успехът не беше по-голям.
Прерових портфейла си, но намерих само една нещастна банкнота от 20 долара. Раздразнено се наведох към стъклото на колата:
— Картата ми не работи!
— Ами, логично е, нали? Вече нямате пукната стотинка. Тази карта не е вълшебна!
— Да имате някакви пари случайно?
— И къде щях да ги скрия? — отговори тя спокойно. — Бях съвършено гола, когато се приземих на вашата тераса!
— Благодаря за подкрепата! — изругах и се запътих към касите, куцайки.
В магазина гъмжеше от народ. От радиото се чуваше известното парче „Момиче от Ипанема“ във великолепната версия на Стан Гец и Жоао Жилберто. Един шедьовър, за жалост повреден от непрекъснато разпространение в продължение на четиридесет години във всякакви асансьори, супермаркети или места като това.
— Хубава таратайка! — подсвирна някой от опашката.
През прозорците много клиенти и служители любопитно разглеждаха бугатито и много бързо около него се събра тълпа. Обясних какъв проблем имам с кредитната си карта на човека на касата, който търпеливо ме изслуша. Трябва да кажа, че изглеждах добре, а като добавка имах и кола за два милиона долара — макар да нямах пари да сипя десет литра бензин в резервоара й. А после заваляха въпроси, на които нямах ни най-малък отговор: трябваше ли наистина да се остави капаро от 300 000 долара при поръчката? Необходим ли е секретен ключ, за да вдигне 400 км/ч? Наистина ли само скоростната кутия струва 150 000 долара?
Както беше дошъл да си плати сметката, един клиент — на петдесетина, елегантен, посребрени коси, бяла риза със столче яка — предложи шеговито да ми купи часовника, за да имам пари да заредя. Предложи ми 50 долара. После наддаванията продължиха по-сериозно — един от служителите ми предложи 100 долара, после 150, а шефът на магазина покачи на 200…
Беше ми подарък от Майло и обичах изисканата му простота: кутия от тъмен метал, сивобял циферблат, каишка от черна крокодилска кожа, но аз и от часовници разбирах толкова, колкото и от коли. Този часовник ми показваше часа и това беше всичко, което исках от него.
