Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 44

Колкото и невероятно да изглежда, имах само няколко леки наранявания, но когато стъпих на земята, не можах да се сдържа и извиках от болка. Глезенът ми беше изкълчен и не можех да ходя.

— ТОЙ Е ТУК! — извика Майло, който се появи на паркинга, изпращайки по петите ми трима санитари, навлечени като ръгбисти.

Били седна на волана на бугатито, а аз се примъкнах на задната седалка.

Тя подкара бързо към изхода на паркинга в момента, когато автоматичната врата вече се спускаше. Съвършено сигурна в себе си, избуксува по чакълестата настилка.

— Ще бягаме отзад.

— ВЪРНИ СЕ, ТОМ! — умоляваше ме Керъл, докато преминавахме вихрено покрай нея.

Тримата великани се опитаха да ни препречат пътя, но с очевидно удоволствие Били превключи на нова скорост и рязко ускори.

— Признайте все пак, че сте доволен да ме видите отново! — подхвърли ми тя триумфално, докато колата трошеше бариерата и ни отнасяше към свободата.

14

Who’s that girl¹⁰?

Борба! Запали отново угасналата светлина.

Дилън Томас

— А сега къде отиваме? — попитах, като здраво се държех с две ръце за предпазния колан.

След като зави по булевард „Пико“, бугатито пое с пълна скорост по „Пасифик Коуст Хайуей“.

Седнала на шофьорската седалка, Били се вземаше за Аертон Сена и караше агресивно: внезапни спирания, светкавични ускорения, пълни завои.

— Тази кола е ракета — задоволи се да отговори тя.

С глава, прилепнала към облегалката, имах усещането, че съм в самолет в момента на излитането. Гледах я как превключва скоростите с ловкост, каквато малцина притежават. Видимо го правеше с огромно удоволствие.

— Малко е шумна, нали?

— Шумна! Шегувате ли се или какво? Музиката на този мотор е като Моцарт!

Тъй като забележката ми не оказа никакъв ефект върху Били, повторих раздразнено:

— Добре, къде отиваме?

— В Мексико?

— А?

— Приготвила съм ви пътна чанта и несесер с тоалетни принадлежности.

— А, не! Аз не отивам никъде!

Притеснен от обрата, който цялата тази история придобиваше, я помолих да ме закара при някой лекар, който да се погрижи за глезена ми, но тя не обърна внимание на искането ми.

— Спрете — наредих й, като я хванах за ръката.

— Боли ме!

— Веднага спрете тази кола!

Тя спря рязко в края на шосето. Бугатито леко избуксува, преди да спре в облак прах.

* * *

— Каква е тази история с Мексико?

И двамата бяхме слезли от колата и се карахме на тревната ивица покрай пътя.

— Водя ви там, където не смеете да отидете!

— Така ли? А мога ли да знам какво намеквате?

За да надвикам шума от движението, бях принуден да крещя, от което болката в гръдния ми кош ставаше още по-силна.

— Да намерите Орор! — извика тя в момента, когато един голям камион почти докосна бугатито, като свиреше оглушително с клаксона си.

Гледах я съвършено объркан.

— Не виждам какво общо има Орор с този разговор?

Въздухът беше мазен и мръсен. В далечината, зад оградата се виждаха пистите и контролните кули на международното летище на Лос Анджелес.

Били отвори багажника и ми подаде един брой на „Пийпъл Магазин“. На корицата няколко сюжета си оспорваха звездното място: опасност от раздяла при Бранджелина, лудориите на Пийт Дохърти, ваканционни снимки в Мексико на шампиона от Формула 1 Рафаел Барос и новата му годеница… Орор Валанкур.