Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 38

— Не обичам гръмките изявления, Том… — започна тя, като нервно въртеше една малка лъжичка.

Сега, когато Майло вече не беше в стаята, лицето й беше станало тъжно и загрижено, освободено от необходимостта да изглежда сурово.

— … Между теб и мен нещата са на живот и на смърт — продължи тя. Ще си дам единия бъбрек за теб, дори и двата, ако трябва.

— Не искам толкова от теб.

— Доколкото мога да се върна назад в спомените си, винаги ти си бил този, който намираше решенията. Днес би трябвало аз да го направя, но съм неспособна да ти помогна.

— Не се тревожи за това. Добре съм.

— Не, не си добре. Но бих искала да знаеш едно — благодарение само на теб Майло и аз успяхме да изминем целия този път.

Повдигнах рамене. Вече дори не бях сигурен, че наистина сме изминали един и същ път. Разбира се, живеехме на много по-приятни места и страхът вече не ни свиваше корема както някога, но от птичи полет „Макартър Парк“ беше само на няколко километра оттук.

— Във всеки случай сутрин първата ми мисъл е винаги за теб, Том. И ако ти се провалиш, и ние ще се провалим с теб. Ако ти се откажеш, струва ми се, че животът ми вече няма да има смисъл.

Отворих уста да й кажа да престане да говори повече глупости, но оттам се изплъзнаха други думи:

— Щастлива ли си?

Тя ме погледна така, сякаш бях изрекъл нещо неприлично, до такава степен за нея веднъж завинаги беше решено, че въпросът за оцеляването окончателно е изместил въпроса за щастието.

— Тази история с персонажа от романа — поде тя — е съвсем несериозна, нали си съгласен?

— Изглежда като изсмукано от малкия пръст — допуснах.

— Слушай, не зная какво точно да направя, за да те подкрепя, освен още веднъж да ти кажа, че съм ти приятелка и те обичам. И може би идеята за лечение чрез сън е нещо, което може да се опита, а?

Гледах я разнежен, едновременно трогнат от вниманието й и решен да избягна каквото и да било лечение.

— Както и да е, вече дори нямам с какво да го платя!

Тя отхвърли този аргумент:

— Спомняш ли си деня, когато получи първите си авторски права? Сумата беше толкова огромна, че дойде да я разделиш с мен. Разбира се, отказах, но ти някак си успя да ми свиеш банковите данни, за да джиросаш чек на мое име. Спомняш си каква физиономия направих, когато получих банковото извлечение с 300 000 долара отгоре!

Припомняйки си този епизод, Керъл за миг се развесели и няколко звездички проблеснаха в помръкналите й очи.

Аз също се разсмях, припомняйки си този щастлив епизод, когато чистосърдечно бях повярвал, че парите щяха да решат проблемите ни. За няколко секунди действителността стана по-лека, но това не продължи дълго и скоро в погледа й останаха само сълзи от мъка, когато ме помоли:

— Приеми, моля те. Аз ще платя лечението.

Лицето й се беше превърнало отново в това на малкото измъчвано момиченце, което познавах в детството си, и само за да я успокоя, се съгласих.

12

Рехаб⁵

Смъртта ще дойде и ще има твоите очи…

Заглавие на поема, намерена върху нощното шкафче на Чезаре Павезе след неговото самоубийство.

Майло караше бугатито съвсем бавно, което никак не му отиваше. В колата цареше нервно мълчание.