Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 36

— Да не би армията да е правила ядрени опити в къщата ти? — осведоми се Керъл.

— Да бе, тук е по-зле от Кабул — продължи Майло.

За да се предпазя от слънцето, сложих ръка над очите си и заразглеждах хоризонта. Вчерашната буря беше придала на плажа вид на диво място. Рулата пяна, които още се разбиваха шумно на пясъка, бяха изхвърлили по края няколко ствола на дървета, кафяви водорасли, стара дъска за сърф и дори едно колело. Но трябваше да призная очевидното: Били беше изчезнала.

С професионален рефлекс Керъл се беше навела близо до стъклото, разглеждайки тревожно следите от кръв, които започваха да засъхват по него.

— Какво е станало, Том? Бил ли си се с някого?

— Не! Просто…

— Обаче сега вече наистина ни дължиш обяснение! — прекъсна ме отново моят приятел.

— Да те вземат мътните! Вече щеше да си ги чул обясненията, ако ме оставиш да се доизкажа!

— Хайде, доизкажи се! Кой съсипа терасата? На кого принадлежи кръвта по тази рокля? На папата? На Махатма Ганди? На Мерилин Монро?

— На Били Донели.

— Били Донели? Но това е персонаж от твоите романи!

— Ето!

— Забавно ли ти е да се ебаваш с мен? — избухна Майло. — Живота си давам за теб. Ако трябва, ще ти помогна да погребеш труп посред нощ, а ти всичко, което си решил да направиш, е да ме вземеш за…

Керъл се беше изправила и с тона на майка, която се кара на децата си, застана помежду ни, имитирайки жестовете на боксов съдия.

— Таймаут, момчета! Преставаме с евтините майтапи, сядаме на масата и обясняваме всичко спокойно, съгласни?

* * *

Така и направихме.

В продължение на повече от четвърт час, без да пропусна и най-малката подробност, им разказах моята невероятна история — като се започне с моята среща с Били посред нощ и се стигне до моя разпит тази сутрин, в края на който се бях убедил в реалността на нейната идентичност.

— Значи, ако разбирам добре — обобщи Майло, — една от героините от твоя роман е паднала от лошо отпечатано изречение направо в твоята къща. Тъй като е била гола, е облякла рокля, принадлежаща на бившата ти приятелка, после ти е приготвила кексчета с банан за закуска. За благодарност си я затворил на терасата и докато си слушал Майлс Дейвис, тя си е прерязала вените, разплисквайки кръв навсякъде, преди да си ги залепи със „Супер лепило“ „специално за керамика и порцелан“. После сте изпушили лулата на мира, като сте си поиграли на играта на истината и тя те е обявила за сексуален маниак, а ти нея за мръсница, преди тя да изрече магическо заклинание и да изчезне точно в момента, когато ние звъним на вратата. Така ли е?

— Остави — казах. — Сигурен бях, че всичко ще обърнеш против мен.

— Само един последен въпрос: с какво бяхте напълнили вашата лула на мира?

— Стига толкова! — помоли го Керъл.

Майло ме погледна загрижено:

— Трябва да посетиш твоята психоаналитичка.

— И дума да не става, много съм си добре.

— Слушай, знам, че съм виновен за финансовия ни крах. Зная, че не биваше да те натискам толкова, за да напишеш следващата си книга в срок, но сега ме плашиш, Том. На път си да си изгубиш ума.