Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 163

Майло направи непоносимо дълга пауза, като дебнеше реакцията ми и внимателно подбираше всяка дума, но аз вече не издържах от тия заобикалки:

— Продължавай, по дяволите!

— Между случайни работи като сервитьорка, Лили от време на време тайно работеше като манекенка, мъчейки се да стане актриса. Беше се снимала за няколко списания, в малки рекламни клипове и в няколко сериала. Макар и все още млада, тя създаваше впечатлението, че кариерата й наближава своя край. Почувствах, че е уязвима и някак изгубена в безмилостния свят на модата, където едно момиче прогонва друго и където тези, които не са пробили до двадесет и пет годишна възраст, нямат никакво бъдеще…

По гърба ми тръгна ледена тръпка и стигна до тила ми. Усещах как кръвта бие в слепоочията ми. Не исках да научавам истината, която той се канеше да ми разкрие.

— Какво се опитваш да ми кажеш, Майло? Какво си предложил на това момиче?

— Предложих й 15 000 долара — призна той накрая. — Петнадесет хиляди долара, за да изиграе ролята на Били, но не във филма. В твоя живот.

38

Лили

Да, съдбата раздава картите, но ние сме, които ги изиграваме.

Ранди Пауш

— Предложих й 15 000 долара — призна той накрая. — Петнадесет хиляди долара, за да изиграе ролята на Били, но не във филма. В твоя живот.

Разкритието на Майло ми подейства като ъперкът. Бях гроги като ударен боксьор, който пада насред ринга. Той използва смущението ми, за да се оправдае:

— Знам, че изглежда безумно, но проработи, Том! Не можех да стоя така и нищо да не направя. Трябваше да те удари достатъчно мощен електрошок, за да те накара да реагираш. Това беше последната карта, която можех да изиграя, за да те изкарам от дупката.

Абсолютно шашнат, го слушах, без да разбирам.

Били — актриса? Цялото това приключение — манипулация? Не беше възможно да съм се оставил да ме разиграват така…

— Не, не ти вярвам — казах аз. — Това са глупости! Като оставим настрана физическата прилика, има твърде много доказателства, които потвърждават съществуването на Били.

— Кои?

— Татуировката например.

— Беше фалшива. Временен надпис, направен от един гримьор в студиото.

— Тя знаеше всичко за живота на Били.

— Накарах Лили да прочете всичките ти романи и тя ги научи наизуст. Не й дадох паролата на компютъра ти, но получи достъп до биографичните файлове на твоите персонажи.

— А самият ти как получи достъп?

— Платих на хакер, който хакна машината ти.

— Ти си истински мръсник!

— Не, аз съм ти приятел.

Въпреки всичките му аргументи, не можех да се оставя да ме убеди:

— Но самият ти ме откара при психиатърката, за да ме затвори!

— Защото знаех, че ако планът ми сработи, ще реагираш точно по този начин и ще се опиташ да избягаш.

Образите на всичко, което бях преживял с „Били“, се редуваха в ума ми. Пресях ги един по един, като се надявах да накарам Майло да започне да си противоречи.

— Чакай! Тя успя да оправи колата, когато бугатито се развали! Как така разбира от механика, ако братята й не са монтьори?