Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 162

— Естествено, думите са моят занаят, но те са безсилни да изразят щастието, което изпитвам, когато днес ви виждам свързани.

— В последната година вие ми доказахте до каква степен мога да разчитам на вас, включително в най-драматични обстоятелства. Показахте ми, че пословицата, която казва, че приятелството удвоява радостите и намалява наполовина мъките, не е просто израз. От цялото си сърце ви благодаря и ви обещавам, че на свой ред ще бъда до вас, когато имате нужда, за да ви помогна да съхраните щастието си през целия си живот.

После вдигнах чашата си към присъстващите:

— Желая ви прекрасен ден и ви приканвам да вдигнем тост за младоженците.

— За младоженците! — извикаха в хор гостите.

Видях, че Керъл избърса една сълза, докато Майло идваше към мен да ме прегърне.

— Трябва да поговорим — каза ми той на ухото.

* * *

Усамотихме се на едно спокойно място в имението — хангара за лодки, построен на брега на езерото, в което плаваше ято лебеди. Увенчана с фронтон, малката сграда подслоняваше колекция от лодки от лакирано дърво и притежаваше нещо от безвремието на Нова Англия.

— За какво искаш да поговорим, Майло?

Приятелят ми оправи вратовръзката си. Правеше усилия да запази спокойствие, но на лицето му се четеше притеснение и тревога.

— Повече не мога да те лъжа, Том. Знам, че трябваше да ти го кажа по-рано, но…

Замлъкна, за да разтърка очите си.

— Какво става? — попитах заинтригуван. — Не ми казвай, че пак си загубил пари на борсата.

— Не, става дума за Били…

— Какво Били?

— Тя… тя съществува, не наистина, но…

Не разбирах нищо от това, което искаше да ми каже.

— Какво ти става, да не си пил!

Той пое дълбоко дъх, за да се успокои и седна на дърводелския тезгях.

— Трябва да върна нещата обратно в контекста им. Спомни си в какво състояние се намираше преди една година. Вършеше глупост след глупост: превишена скорост, наркотици, проблеми с властта. Вече не пишеше, потъваше в самоубийствена депресия, от която нищо не можеше да те изкара — нито терапията, нито лекарствата, нито нашата подкрепа.

Внезапно разтревожен, седнах до него.

— Една сутрин — продължи той — ми се обади нашият издател, който предупреждаваше за грешка при отпечатването на втория том на трилогията. Изпрати ми един екземпляр по куриер и видях, че книгата прекъсваше по средата с думите: „изкрещя тя и падна“. През целия ден това изречение продължаваше да се върти в главата ми и следобеда още продължавах да мисля за него по време на срещата ми в студиото на „Колумбия“. Продуцентите току-що бяха свършили с кастинга за адаптацията по твоя роман и екипът подбираше актьори за второстепенните роли. Помотах се малко из студиото, където течаха прослушвания за актриса за ролята на Били. И там срещнах това момиче…

— Кое момиче?

— Казваше се Лили. Млада жена, малко отнесена, която ходеше от кастинг на кастинг. Беше бледа, очите й бяха очертани с черна спирала и изглеждаше уморена като героиня на Касаветис. Нейното представяне беше изумително, но асистент-режисьорът не й даде никаква надежда. Оня наистина беше сляп, до такава степен беше очевидно, че това момиче е твоята Били. Тогава я поканих да пийнем по едно питие и тя ми разказа живота си.