Читать «Хартиеното момиче» онлайн - страница 161

Решително бях сложил черта на моя любовен живот и прекъснах всякакъв контакт с Орор. Нашата история не беше от онези, които заслужават втори шанс. Нямах никакви планове за бъдещето и се задоволявах да приемам дните такива, каквито са, ден след ден.

Не можех да си позволя ново еднопосочно пътуване към ада. Ако потънех за втори път, повече нямаше да се съвзема, а нямах право да разочаровам Майло и Керъл, които непрестанно се грижеха да възвърнат вкуса ми към живота. За да не развалям тяхната любов, прикривах мъката и раните си и охотно отивах на техните вечеринки, които организираха всеки петък с цел да намерят сродната душа за мен. Бяха се заклели, че ще намерят такава на всяка цена и за тази цел мобилизираха всичките си връзки. Благодарение на техните усилия за няколко месеца се срещнах с представителна извадка от грижливо подбрани неомъжени калифорнийки — преподавателка в университета, сценаристка, учителка, психоложка, — но тази игра изобщо не ми беше забавна и разговорите ни никога не продължаваха след вечерята.

— Реч от кума! — извика някой от присъстващите.

Бяхме в голямата бяла палатка, издигната, за да приюти гостите. Основно присъстваха полицаи, пожарникари и хора от медицинските екипи, с които Керъл работеше и които, бяха дошли със семействата си. Двамата с майката на Майло бяхме единствените гости от негова страна. Обстановката беше спокойна и приятна. Вятърът развяваше платнените завеси и носеше ухание на свежа трева и морски въздух.

— Реч от кума! — подхванаха хорово гостите.

Всички започнаха да почукват с ножовете си по чашите, задължавайки ме да стана, за да импровизирам тост, от който с удоволствие бих се отказал: обичта, която изпитвах към моите приятели, не беше от онези, които се изразяват пред четиридесет души.

Но нямаше как, насилих се да изиграя играта. Изправих се и настана тишина.

— Добър ден на всички. За мен е чест, че бях избран за кум на сватбата на моите двама най-добри приятели и — за да бъда честен — на двамата ми единствени истински приятели.

Обърнах се първо към Керъл. Тя беше ослепителна в прилепналата си рокля, осеяна с малки кристалчета.

— Керъл, познаваме се откакто се помним. Твоят и моят живот са неразривно свързани и никога не бих могъл да бъда щастлив, ако зная, че ти не си.

Усмихнах й се, а тя ми намигна. После се обърнах към Майло.

— Майло, братко мой, двамата преживяхме и споделихме всичко: от трудната младост до суетата на успеха. Заедно допуснахме грешки и заедно ги поправихме. Заедно изгубихме всичко и отново го спечелихме. И се надявам да продължим заедно пътя си.

Майло леко ми кимна с глава. Виждах, че очите му блестяха и беше развълнуван.